Щиглецът, Дона Тарт

Един месец. За някои горещ, муден, тежък месец, за други - цял един живот. Толкова време ми отне четенето на "Щиглецът" с неговите 957 изключителни, поглъщащи страници. Сега, ден след последните редове, не съм сигурна дали бих могла и с какво бих могла да подължа.

Sense8 (2015- )

- You have seven other selves now. You can access each others knowledge, language, skills...
- I'm loosing my mind!
- No, it's just expanding.

Дълго след края на Sons of Anarchy не успявах да намеря сериал, който да ми хареса. Е, за мен е удоволствие да драсна няколко реда за Sense8, който Netflix пуснаха наведнъж в началото на юни. Истинско удоволствие е да се споделя, когато очаквани с нетърпение серии се окажат повече от това, което трейлърът е обещал. Още по-голямо удоволствие носи фактът, че след незнамколкодесетки фентъзи/ фантастични бози, които си се опитал да гледаш (с надежда, но само, за да се убедиш, че не стават), се окаже, че някой, някъде е създал история, с която опровергава усещането ти, че в научно-фантастичния жанр нищо ново и интересно не може да бъде създадено. Бих пила по повода, но все още няма обяд!

Дивергенти - Фор, Вероника Рот

Днес денят е особен. 28-ми февруари. Събота. Слънчев и топъл. Пролетта напомня за себе си. В кабинета ми има две перални за гладене и още три за пускане (имам онзи гаден навик да разделям дрехите по цветове и материи), а за 100-те квадрата очакващи посещение от прахосмукачка и моп няма да говоря. За тях винаги по-подходящ е понеделникът.

Онзи ден, след поредната драматична история реших, че трябва рязко да завия към по-лековатите четива. За Дивергентите вече съм писала през април 2014 г. Тогава буквално ги глътнах за около 24 часа. И странното е, че въпреки всеобщата слабост на авторката (а някъде бих казала и слабоумие), ми харесаха. Филмът оцених, а след кратък преговор днес, отново оценявам като значително по-добър от книжния си оригинал. С почти изненада установих, че е дошло време да изгледаме и втората част от кино-сериала. Бях забравила. Напълно! 

Ние, лъжците, Емили Локхарт

Когато в тройнокритична седмица се събудиш в четвъртък, в 6 сутринта, напълно наспана и решиш да приключиш чудесна книга, още преди да си стигнала до кафемашината, нещата обикновено се объркват с отпиването на първата глътка кафе и не успяваш да се вместиш в плана си за деня.

Но пък да започнеш деня си с последните 50-60 страници от великолепна и изненадваща книга е едно от най-приятните неща, които могат да ти се случат. Поради тази причина малко преди полунощ, след изтощителен ден сядаш да пишеш т. нар. ревю с надеждата, че и други биха обърнали внимание на разказа за съдбата на Лъжците.

Мъртвата зона, Стивън Кинг

Днес е вторник. Вторник след тройно-критичен понеделник. Докато пиша си мисля как ми предстоят още пет и половина дни до края на седмицата, включително и четвъртък. Четвъртъкът обикновено е по-луд от вторника, та... Е, поне температурите навън не са минусови, ако това за някого би послужило като успокоене.

Сега, ако някой все пак е решил да ме прочете, ще попита "Защо е важно, че е вторник?" и ще бъде прав! Важно ми е, защото се опитвах 7 дни да дочета едни останали 20-30% от "Мъртвата зона" на Кинг. Преминах през служебни задължения, срещи разни, мигрена, висене в офиса... Върхът беше днес, когато, за да не отнема от времето, което се налага да посветя на работа се събудих в 6 (ШЕСТ) сутринта, с нарочното желание да си дочета 7-те % книга, които ми оставаха. Е, заспах докато чета, точно преди да цъкна на финалните страници. И преди почти да се разплача. Даже сега, докато ви разказвам, усещам слъзните си жлези в свръхпроизводство. Защото все пак я дочетох с кафето, след още час ободрителен сън. Бях се заблудила, че чета женско списание...

Whiplash (2014)

Този филм не го изгледах, а го изтреперих! От доста време съвсем нарочно не се вълнувам от оскаровите претенденти, но "Камшичен удар" ме привлече със своята тематика. Естествено очаквах поредната, добре позната холивудска история за поредния уникален музикант. И съвсем естествено това получих. Формата, обаче, беше неочаквана.

Sons of Anarchy - Final Ride/ Синовете на анархията - финалът (2014)

От мен няма да стане интересн блогър. Знам го. Даже не ставам и за блогър. Обаче в моменти като този, блогът е най-полезното нещо, което имам възможност да употребя.

"Синовете на Анархията" завърши телевизионния си път. Няма добавъчни сезони, няма спин офф, няма бонус-епизоди. След него нищо не остана, освен неизмерима тъга. Ако някога съм се опитвала да поставя един или друг сериал на почетно място в  сърцето ми, то "Синовете" помита абсолютно всичко изгледано от мен до момента.

Homeland/ Родина (2011-)

Не знам дали с прискърбие или по-скоро с радост разбрах, че "Homeland" ("Родина") е с потвърден 4-ти сезон, който се очаква през есента на 2014 г. За мен трите сезона дотук са добре разказана история, която може би трябваше да приключи. Със сигурност хората, които правят сериала имат какво да ни кажат, но... винаги си остава риска от "пресоляване на манджата".

Battlestar: Galactica/ Бойна звезда: Галактика (2004-2009)

Поне 6 години минаха откакто гледах първи епизод на мини-сериала "Бойна звезда: Галактика" от 2003 г., с който започва историята. Не го харесах. Ни най-малко. Давам си сметка, че тогава не съм го гледала внимателно. Действието ми се струваше разкъсано, а апокалиптичната мисъл за сайлоните ме караше да потръпвам от страх (колкото и глупаво да звучи). Останах си с откъслечно изгледани серии, които ми се струваха безсмислени.

Тъй като в последните месеци на 2013 г., след зацикляне над "Дюн" напълно изоставих научно-фантастичната тематика, преди няколко седмици почувствах остра нужда да се изстрелям сред звездите. Сега, ако бях в период на безработие вероятно щях да изгледам "Галактика" за 4 дни. За моя радост това не се случи и блаженно се наслаждавах на 4-те сезона около три седмици (сериите са едва 73 - мъка, мъка, мъка! За справка: най-тъпият от Старгейтовете е 10 сезона с общо 213 епизода). Имах време да ги преживея и да ги осмисля. Отдавна не бях изпадала в такава приятна безтегловност докато гледам монитора. Освен редовните предпочитания и страсти към героите, това е един от малкото сериали, към които нямам нито една забележка по отношение на сюжет, заснемане, режисура, диалози/монолози, актьори и пр. Това е един от малкото sci-fi сериали, за който на твърде малко места си казах "Тея па! Откъде им дойде тва в кухите тикви!" В него почти няма серии пълнеж - сещам се за 4 или 5 общо за всички сезони, но пък са си съвсем на място за отмора. Образите са плътни и всяка реплика, всеки жест имат значение за развитието.

Дивергенти - трилогия, Вероника Рот

Преди няколко години се запознах и се потопих в историята на Катнис Евърдийн (Игрите на глада, Сюзън Колинс), в която се влюбих тотално и безусловно. От първата до последната буква. Преди няколко месеца (може би 6) с излизането на първите клипове и трейлър на филма Divergent (2014) се развълнувах при мисълта, че е възможно да се появи нова дистопия, която да запълни нуждата ми от разтърсващо четиво в този жанр. Даже през главата ми мина еретичния въпрос "Дали пък Трис няма да измести в сърцето ми Катнис?". За протокола трябва да отбележа, че харесвам твърде малко женски образи по принцип, затова винаги много се вълнувам пред възможността да се запозная със силен такъв.

Въпреки това и препоръките на приятелки със сходен литературен вкус дълго се колебаех дали да чета, или да не чета. Везните се наклониха в полза на четенето след като изгледах филма и се убедих, че това би могла да бъде една от любимите ми истории. От тогава изминаха две седмици, а аз се лутам между "хареса ми" и "не ми хареса" като един Хамлет. 

Elysium / Елизиум (2013)

Напоследък през главата ми минават доста тъжни мисли свързани с развитието на човешкия род. Убедена съм, че не вървим към по-добро. Съвсем спонтанно реших, че ми се гледа нещо фантастично и след препоръка от мила приятелка - фен на фантастиката като мен, загледах Elysium (2013). Така и не дойде сгоден момент и подходящо настроение да го гледам на кино през 2013 г., но нещо ми подсказваше, че не трябва да го пропускам, а и отложеното удоволствие казват, че било хубаво нещо. За жалост историята с нищо не опроверга мрачните ми мисли за бъдещето на човешкия род. Технически - изключително напреднали, но нравствено сме показани също толкова пошли и грозни отвътре, колкото сме и сега.

Sons of Anarchy/ Синовете на анархията - 2

Тази седмица приключи 6-ти сезон на "Синовете на анархията", а това е вторият пост, който пиша в тяхна чест. Заслужават! Не бих казала, че сезонът приключи толкова неочаквано, колкото... тъжно? в тотална безизходица? без светлина в края на тунела? Приключи с драматичен клифхангър. Не съм сигурна дали съм гледала по-отчайващ край на сезон във всичките сериали, през които съм преминала. Дори и "Живите мъртви" до този момент не са постигали този "уау"-ефект!

Под купола, Стивън Кинг

Дойде моментът, в който ме споходи вдъхновение да запиша впечатление от книга и тук. Много пъти съм казвала, че този блог е дневник първо за самата мен, а след това за евентуални верни читатели, които биха се зарадвали на мои впечатления за каквото и да било. Книгите са неизменна част от живота ми, но за много малко от тях бих тръгнала да пиша. Не защото не са ме впечатлили, а защото го смятам за по-трудно и изискващо.

Въпреки това не мога да подмина първата си среща със Стивън Кинг. Това е автор, към когото вероятно никога повече няма да посегна. Бях си въобразила, че е труден за четене, че описва страхотии, които няма да мога да преживея и ще сънувам кошмари. "Под купола" ме опроверга.

The Killing (2011 - )

Представете си хладна лятна утрин. Наспали сте се. Ставате рано. Слънцето срамежливо се подава иззад дърветата, а птичките пеят... Не знаете какво ви очаква. Но дори да знаехте, щяхте ли да се откажете?

The Walking Dead / Живите мъртви (2010 - )

Зомби-апокалипсис? Възможно ли е хората да бъдат поразени от вирус, който превръща в зомбита всички, които умрат? Възможно ли е на тази основа да бъде създаден сериал, в който образите са толкова реални, че гледаш и осъзнаваш как случващото се на екрана би могло да бъде истина?

Romance

или "Романтичните филми, които препоръчвам".

Обичам ром-коми, но... не чак толкова, та да им отделя време и внимание. Със сигурност, обаче, има романтични филми - драми, които карат сърцето ми да тръпне, избиват сълзи в очите ми и всеки път, гледайки ги да си мисля колко много обичам човека до мен. Да, за такива филми си заслужава труда.

Три филма от 2012 г., които препоръчвам

Честита 2013 година! Преживяхме "апокалипсисЪТ"! В очакване сме на следващия! и докато чакаме... някои от нас гледат филми.

В света на Никълъс Спаркс

Идненада! Аз пиша за г-н Спаркс! Изненадвам се сама себе си, но... вдъхновението ме настигна с кацването при мен на най - новото романтико-блудкаво произведение "The Lucky One"/"Талисманът.

Sons of Anarchy/ Синовете на анархията (2008- )

Постерът

В този топъл летен ден, в любимия ми форум, при мен кацна новият постер за петия сезон на Синовете на Анархията. Вечно ще благодаря на дамата, която снася тези хубави новини, защото заради нейното постоянно облъчване имах възможност цели 4 сезона да се кефя на рокери, хубава музика и много екшън. Реших да спретна едно ревю.

The Help (2011)

Много дълго пренебрегвах The Help/ Южнячки . Изобщо не бях в настроение за проблемите на афроамериканците в САЩ, а и около него има някаква особена истерия, която казват, че е заради книгата. След толкова препоръки и много повече от месеци отлежаване реших, че моментът е дошъл. Толкова не знаех какво ми се гледа, а бях решила да разчиствам място и... Истината е, че го изгледах на един дъх. Някой ден и книгата на Катрин Стокет ще прочета.