Дивергенти - трилогия, Вероника Рот

Преди няколко години се запознах и се потопих в историята на Катнис Евърдийн (Игрите на глада, Сюзън Колинс), в която се влюбих тотално и безусловно. От първата до последната буква. Преди няколко месеца (може би 6) с излизането на първите клипове и трейлър на филма Divergent (2014) се развълнувах при мисълта, че е възможно да се появи нова дистопия, която да запълни нуждата ми от разтърсващо четиво в този жанр. Даже през главата ми мина еретичния въпрос "Дали пък Трис няма да измести в сърцето ми Катнис?". За протокола трябва да отбележа, че харесвам твърде малко женски образи по принцип, затова винаги много се вълнувам пред възможността да се запозная със силен такъв.

Въпреки това и препоръките на приятелки със сходен литературен вкус дълго се колебаех дали да чета, или да не чета. Везните се наклониха в полза на четенето след като изгледах филма и се убедих, че това би могла да бъде една от любимите ми истории. От тогава изминаха две седмици, а аз се лутам между "хареса ми" и "не ми хареса" като един Хамлет. 

Ще се опитам да обобщя какво ми хареса и защо не ми харесва, като се постарая да спестя повечето спойлери, но не мога да ги избегна напълно. 

Какво ми хареса? 

Хареса ми идеята за разделение в обществото според човешките качества и умствени възможности, а не на база богати-бедни. 

Харесаха ми описанието на кастите (Аскети, Ерудити, Миротворци, Прями, Безстрашни), поведенческите им характеристики и изработения цветен код в обществото. 

Хареса ми идеята за "отклонението" като неприемливо за обществото. 

Хареса ми мотивът за манипулирането на съзнанието от най-ранна детска възраст, което наричаме възпитание и невъзможността да избягаме от закодираното поведение и начин на мислене в нас до 16-годишна възраст. 

Хареса ми представянето на страховете и борбата с тях, търсенето на причините да се страхуваме, но и начините да преодолеем страховете ни, които не изчезват, но пък могат да се променят. 

Хареса ми опитът да бъде създаден силен женски образ. 

Хареса ми финалът, за който нищо няма да споделя.

Какво не ми хареса? 

Ето тук вече се колебая. Не ми допадна изказа - простоват, дори бих го нарекла посредствен. Дървени диалози, които на фона на изброеното по-горе и стремежа за дълбочина на образите и развитието н историята, стоят зле. Към това се прибавят някои клишета, характерни за фентъзи жанра в последно време. 

Нещо взе да ми писва да чета за некрасиви (но симпатични) момичета на 16-20 години, които не вярват в себе си, но в тях се влюбва най-красивият, силен и добър сред мъжката част на населението. Те, разбира се, имат много скрити заложби и правят велики неща. Историята на света зависи от техните действия - спасяват вампири-вегетарианци от изтребление, застават начело на всенародна революция, спасяват света от зли вещери и т.н. Тези момичета са толкова чисти, че правят секс само ако се оженят, а ако не се оженят и през ум не им минава да споделят постелята с любимия. Добре де, знам, че е хубаво момичетата да се възпитават в християнски добродетели, но... не е ли малко прекалено? Възможно ли е да си достатъчно зрял, за да убиваш съвсем съзнателно, но да си толкова емоционално нестабилен, че най-големия ти страх е да се обвържеш с друго човешко същество - психически, но най-вече физически? Да, Вероника Рот е писала трилогията си на 21-22 години и много си личи. Личи си в детайлите на отношенията между Трис и Фор. Не ми стана ясно авторката дистопия ли е решила да пише или любовен роман. Нямам нищо против показването на любов. Обичам любовни истории. Но тук любовните епизоди приличат на извадени от евтин булеварден роман. Такива не изглеждат дори и в "Здрач", който е ясно установен като любовен. 

Не ми хареса намесването на религията. Хич не ми се вярва след 5-6 века хората да имат същото разбиране за религията, каквото имат днес. Как би било възможно това разбиране да не се промени под въздействието на сто вида серуми, преки нарочни генетични промени и след опити за създаване на живот в утопия? В трилогията хем съществува религия и героите ни вярват във висши сили, хем от другата страна не е ясно за какво става дума и защо съществува, защото остават само загатнати. Т.е. читателят разбира за някакви религиозни действия, но те са като петна на нова дреха - не им е там мястото. Християнството няма място в пост-апокалиптични истории, не и по начина, по който го разбираме днес. Съгласна съм с идеята обществото да се развива според християнските ценности, но да се мърлявят някакви религиозни податки без основание - твърдо не! 

Не ми харесаха твърде многото серуми и липсата на адекватно обяснение какво точно се случва с човешкия мозък след като си инжектира какво ли не! Нещо повече - последици липсват, което е напълно нелогично при използването на такива химични вещества. 

Не ми хареса почти пълната липса на възрастни хора. Най-възрастните са родителите на 16-25 годишните ни основни герои. 

Тук вече не мога да избегна някои спойлери, но няма кой знае какъв съспенс, който би могъл да бъде изгубен. Не ми хареса преповтарящата се идея за живот в Биг Брадър и това е нещото, което най-много ме разочарова. Нямаше ли кой да каже на госпожица Рот, че това вече е развито доста добре в трилогия и се казва "Игрите на глада". Не ми хареса идеята за живот в къщата на Биг Брадър, в която има насилие и главните ни герои търсят начин да се освободят от насилието и жестокостта. Живот зад ограда, който някой наблюдава в продължение на 5-7-10 поколения? И този някой е не кой да е а правителсвото на САЩ? САЩ и държавите каквито ги познаваме съществуват след може би повече от 5 века? В глобалния свят, дори и пост-апокалиптично е възможно да се изолират огромни градове зад ограда? Зад проста ограда? И няма спътници в Космоса, които да наблюдават отгоре? Нима САЩ съществува без НАСА?!?!?!
Наличието на серуми за всичко би могло да бъде някакво обяснение заради периодичния рестарт на "експеримента", но... дали цялата идея не е малко... смешна? Имаме високи технологии, с които можем да влияем на мозъка и гените, но нямаме безжичен интернет или поне средства за комуникация? Имаме каста на хора, които знаят всичко и те не могат в периодите между рестарт да открият това-онова за външния свят, но "тайната" е дадена на тези без технологии, чиято работа е да се грижат за отпадъка от обществото? Говорим за генно инжинерство, бърникане в мозъка, разделяне на хората според чистота на гените и допускаме съществуването на привличане между еднакви полове, след като смятаме, че е недопустимо? Струпват се твърде много подобни въпроси... твърде много... 

ОК, за всичко си има обяснение ще кажете и ще сте прави, но гениалните теории и произведения са гениални, защото детайлите им са изпипани. Да, "Дивергенти", "Бунтовници" и "Предани" ми харесаха, въпреки слабостите, но през цялото време поради някаква причина не можах да се отърва от усещането си, че чета лошо копие на "Игрите на глада" с елементи от "Здрач", но без вампирите, сватбата и чавето със специални способности. Бих препоръчала книжката, но с един огромен съвет: не се вглеждайте в детайлите и стила на написване. Във филма са избегнати доста от слабостите на романа и е един от малкото филми, за които бих казала, че е по-добър от книгата, а това говори достатъчно зле за книгата. Дано феновете не си останем с чудесен първи филм и 3-4 посредствени епизода нататък, както това се случи със "Здрач".

И последно! Стефани Майър така и не пожела да спечели някой друг долар от издаването на гледната точка на Едуард (може би си запази това право за времето, в което Здрач-манията ще отшуми), но Вероника Рот явно ще го направи, при това още сега. Гледната точка на Фор е достатъчно ясно изразена в "Предани", въпреки резкия завой в строежа на повествованието. Лично за мен разказите, посветени на живота на Фор биха ми дошли в повече на този етап. Предполагам, обаче, че в тях стилът и доста от идеите ще са изчистени откъм детайли, заради натрупването на опит.

П.С.: Историите на Фор все пак видяха бял свят на български - Дивергенти 2 част.