Последната седмица страдам от остра липса на муза, желание за писане, инвенция и каквото още си помислите, нужно, за да се създаде нещо достойно за четене. В допълнение по всички закони за всемирната гадост страдам физически от болки, появили се незнайно къде, безсъние и неприятни зарази, заради което нямам сила дори да стана от леглото. Разбира се, винаги, когато се струпат такива обстоятелства работата е трудно-описуемо количество, а крайните срокове тъпчат мозъка като валяк върху асфалт.
В тази прекрасна ситуация може би някой от вас ще си зададе въпроса защо вместо да работя или да си почивам гледам филм! :) Е, няма да мога да дам логично обяснение, но... космосът така ми проговори! Всъщност пренасянето в някаква паралелна реалност винаги помага на мислите да се прояснят. "Сънят на пеперудата" (2013) успя да ме пренесе на друго място, в друг век, в друга епоха с различни проблеми.
