събота, 12 август 2017 г.

Хората, които са винаги с мен, Нерине Абгарян

Бях забравила какво означава да четеш книга, която те пренася в друг свят. Преди да започна с писането на тази публикация, погледнах откога не съм споделяла впечатления тук - от "Щиглецът". Времето понякога се определя не от календара, а от книга, която сме прочели, музика, която сме слушали или чувства, които са ни завладяли. Така времето, през което четох "Щиглецът" определи цяла "епоха" за мен. Епоха, след която се срещнах с много герои, но успях да ги забравя бързо. Докато от Армения не дойде Момичето. Тя разказва семейната си история, пречупена през нейните детски очи. История, която ще запомня. История, която в никакъв случай не искам да забравя!