Винаги съм казвала, че едно от най-големите удоволствия в живота е посещението на книжарници. То се превръща в още по-голямо удоволствие, когато човек разбере, че са издали на български дългоочаквана книга. Такъв е и моят случай със "Север и Юг" на Елизабет Гаскел*.
Първото нещо, което си помислих когато я видях да си лежи кротко при новите книжки е "Не съдете за книгата по корицата". Да! Корицата е повече от абсурдно претрупана. Ретро елементите биха били красиви, ако върху тях дизайнерът не беше изхрачил три жълти рози, които правят трудно различими дори заглавието, а името на авторката се губи в бежово-кафявата супа. Ще си подвържа моя екземпляр в опаковъчна хартия с цвят антично бяло.
5 минути след като преживях корицата, обаче, успях да се потреса двойно! Влизам в магазин, държейки доволно книжката в ръце, закупувам си нещо, поставям си книгата на тезгяха докато платя и една жена, по-възрастна от майка ми, възкликва "О, издали са книгата!" Аз отговарям "Да, съвсем скоро!", решавайки, че и тя е запозната с творчеството на Елизабет Гаскел и дълго е чакала появата на нова преведена творба от нея. Даже се усмихнах доволно от факта, че има кой да сподели радостта ми. В този момент друга жена, отново възрастна, зад щанда, попита "Коя книга?", а първата жена отговори с усмивка "Ами издали са книгата на сериала "Север-Юг! Този дето го дават по БТВ!" Е! НЕ! На всичкото отгоре в непоколебимия отговор на госпожата нямаше и капка съмнение, че книгата е свързана именно с този сериал. Не бих желала да се срещна със собствения си поглед в този момент! В потреса си уточних, че не става дума за издадена турска боза, а за английска писателка от времето на кралица Виктория и бързо се изнесох от магазина.
Разбира се, че не е нужно всеки вичко да знае, но си задавам прост въпрос: Откога
автоматично започнахме да свързваме заглавията на книгите с турски сериали? Може би реагирам пресилено, защото за мен "Север и Юг" е най-красивата и силна любовна история, която съм чела и гледала на филм. (
Джейн Остин не е моята авторка) Може би не е редно да се възмущавам от такива неща - всеки има право да чете и да има познания върху каквото му е интересно. Може би е крайно време най-гледаните ни телевизии да променят политиката си и да започнат да излъчват неща различни от реалити предавания и бозави сериали от различни народности. Свеж полъх сред безумните програмни схеми е излъчването на
"Абатство Даунтън" (2010) по Нова телевизия, но дали е достатъчно? За мен - твърдо не. Оставам си с надеждата да видя повече такива продукции в прайм тайма на Нова тв и БТВ.
Надявам се след голямото чакане българският превод на Гаскел да ми донесе удоволствието, което ми донесоха оригиналът и екранизацията.
*Забележка: Да не се бърка този "Север и Юг" със "Севера и Юга" на американеца Джон Джейкс, въпреки сходството в наименованието. Двете книги макар и с някои общи мотиви са доста различни. И двете книги са екранизирани, и двете екранизации са сред любимите филми на почитателите на period drama.
