Чест, Елиф Шафак

Септември е. Слънцето грее и осветява стаята, зеления ми килим, стъклената маса. Върху нея стои чаша топъл чай. Времето захладня, но е все още слънчево. Само преди месец пренаредих дома си и все още му се радвам. Уютно ми е. Нямам работа, която трябва да свърша. Цари безвремие. Значение има само книгата в ръцете ми.

Четейки, мислите ми се лутат в различни посоки. Трескаво обръщам страница след страница докато стигна финалните фрази. Усещам тъга. Не искам приказката да свършва. Отпивам глътка чай с любим плодов аромат и си мисля как е възможно да усетиш книга по начинът, по който усещаш чаша топъл черен чай... силен, леко горчив, с капка лимон и една единствена бучка захар... точно като живота...

Под купола, Стивън Кинг

Дойде моментът, в който ме споходи вдъхновение да запиша впечатление от книга и тук. Много пъти съм казвала, че този блог е дневник първо за самата мен, а след това за евентуални верни читатели, които биха се зарадвали на мои впечатления за каквото и да било. Книгите са неизменна част от живота ми, но за много малко от тях бих тръгнала да пиша. Не защото не са ме впечатлили, а защото го смятам за по-трудно и изискващо.

Въпреки това не мога да подмина първата си среща със Стивън Кинг. Това е автор, към когото вероятно никога повече няма да посегна. Бях си въобразила, че е труден за четене, че описва страхотии, които няма да мога да преживея и ще сънувам кошмари. "Под купола" ме опроверга.

Ima Ai Ni Yukimasu/ Да бъда с теб (2004)

Историята идва от Япония - простичка, семейна, може би поизтъркана дори, поредната любовна такава... или не?