Историята идва от Япония - простичка, семейна, може би поизтъркана дори, поредната любовна такава... или не?
Гледах по препоръка на дама, чието мнение за филми ценя, от чисто любопитство. Мислех си "Хммм, японски филм!?!?! Но щом тя го препоръчва...". Освен това гледах в настроение абсолютно противоположно на настроението, подходящо за романтика/драма.
И ме докосна.
Много благодаря за препоръката и "предизвикателството" да гледам.
Ima Ai Ni Yukimasu (2004)/ Да бъда с теб (2004) ни разказва за Юджи, който губи майка си и живее с баща си. Един ден в гората, в началото на сезона на дъждовете, двамата намират жена, която не помни нищо. От този момент започва фантастично пътуване във времето, изпълнено с много уют и топлота. Не си спомням да съм гледала друг филм, в който всяко движение, всяко докосване и реплика до последния кадър изглеждат толкова деликатни.
Изключително нежен филм.
Като майчина милувка.
Без да е тъжен.
Без да е захаросан.
Без да е претенциозен.
Но пък много специален...
Няма коментари:
Публикуване на коментар