The Killing (2011 - )

Представете си хладна лятна утрин. Наспали сте се. Ставате рано. Слънцето срамежливо се подава иззад дърветата, а птичките пеят... Не знаете какво ви очаква. Но дори да знаехте, щяхте ли да се откажете?

Това е разказ за една прекрасна съботна сутрин, в която аз взех решението да пренебрегна четенето (за четенето по-късно имам нещо да казвам) и да наваксам с гледането на "The Killing". Сериал, разказващ за разследването на убииства - все младежи, направен по европейски оригинал (който ще изгледам след като позабравя този).
Няма какво да се лъжем - темата му е тежка и много трудно се гледа накуп. Затова и първите му два сезона изгледах за около месец (сериите са 26), а преди 3 сезон (досега са излезли 9 серии) направих почивка, защото върху главата ми се струпа купища работа. Всъщност тематично трети сезон на пръв поглед изглежда тотално откъснат от първите два и почивката не включва гризане на нокти от любопитство какво ще се случи.

Характерно е бавното (дори мудно на моменти) действие в началото и увеличаването на съспенса с напредване на сериите. А те проследяват намирането на всяка една улика и начинът, по който всяка дума и жест на замесените в случая хора влияе на разследването. Не ми се иска да навлизам в подробности, защото дори един спойлер би отнел от онова щастливо чувство у зрителя, което идва с изненадата от всеки нов силен кадър. И така в тези условия, силно впечатлена от първите два сезона дойде ред на трети сезон. Дойде ред и на мисълта "О, няма начин да направят нещо по-добро! Ще стане сериал като всички останали..." Силно убедена в това и почти единствено само заради желанието ми да го завърша започнах сезон три.

Убийство? Да, има.

Любимите ни герои? Да, там са.
Тук е момента да похваля героите, които са изградени пълнокръвно със собствените им страхове, слабости. Това са детективите Сара Линдън (Mireille Enos) и Стивън Холдър (Joel Kinnaman), които са доста далеч от стандартно напудрените, винаги добре сресани и пригладени американски полицаи тип "От местопрестъплението", "Хавай 5-0" и други лигни. Ами да - истината е, че сред труповете надали хората имат много време да мислят с какъв лак на ноктите да тръгнат и коя е най-подходящата вакса за коса, още по-малко с кого да си легнат.

Съпътстваща драма? Много, много повече. Още отначало ми харесаха паралелно вървящите няколко истории, но тук следва шамар! Един спойлер за сезон три ще кажа - основните участници в него са група бездомни/сираци деца, всъщност младежи, за които няма кой да се погрижи. Спят под мостове, дрогират се, проституират. Те не са извън закона, защото не съществуват за никого. Не вярвам, че има човек на земята, който не би се разчувствал от тяхната съдба.

Оттам нататък следват епизод след епизод все по-смазващи кадри, мисли и развитие. До един момент, в който... си казваш "О, Боже! Наистина ли живея на този свят!" и се благодариш за късмета, който имаш да живееш в семейство.

И така този сериал успя да ме разплаче. От AMC това го могат. За мен се класират като една от телевизиите с мега-добри сериали. Не съм мислила, че след два силни сезона е възможно сериал да направи трети, още по-силен. С една дума - препоръчвам. С две - препоръчвам силно. Надявам се финалът му след три седмици (или може би две) да не ме разочарова. Надявам се на 4-ти сезон (може да са го обявили, но да не съм разбрала, както може да го завършат също без да съм разбрала).

Следващ в списъка ми е Breaking Bad, за който според това, което чета ми трябва настройка. Но и този ден ще дойде и ще питам: "Къде съм била толкова време?", "Защо не ме принудихте да го гледам насила?", а след това ще страдам на финалните надписи (знаете кои сте, ще се разпознаете сами).