Дивергенти - Фор, Вероника Рот

Днес денят е особен. 28-ми февруари. Събота. Слънчев и топъл. Пролетта напомня за себе си. В кабинета ми има две перални за гладене и още три за пускане (имам онзи гаден навик да разделям дрехите по цветове и материи), а за 100-те квадрата очакващи посещение от прахосмукачка и моп няма да говоря. За тях винаги по-подходящ е понеделникът.

Онзи ден, след поредната драматична история реших, че трябва рязко да завия към по-лековатите четива. За Дивергентите вече съм писала през април 2014 г. Тогава буквално ги глътнах за около 24 часа. И странното е, че въпреки всеобщата слабост на авторката (а някъде бих казала и слабоумие), ми харесаха. Филмът оцених, а след кратък преговор днес, отново оценявам като значително по-добър от книжния си оригинал. С почти изненада установих, че е дошло време да изгледаме и втората част от кино-сериала. Бях забравила. Напълно! 

Ние, лъжците, Емили Локхарт

Когато в тройнокритична седмица се събудиш в четвъртък, в 6 сутринта, напълно наспана и решиш да приключиш чудесна книга, още преди да си стигнала до кафемашината, нещата обикновено се объркват с отпиването на първата глътка кафе и не успяваш да се вместиш в плана си за деня.

Но пък да започнеш деня си с последните 50-60 страници от великолепна и изненадваща книга е едно от най-приятните неща, които могат да ти се случат. Поради тази причина малко преди полунощ, след изтощителен ден сядаш да пишеш т. нар. ревю с надеждата, че и други биха обърнали внимание на разказа за съдбата на Лъжците.

Мъртвата зона, Стивън Кинг

Днес е вторник. Вторник след тройно-критичен понеделник. Докато пиша си мисля как ми предстоят още пет и половина дни до края на седмицата, включително и четвъртък. Четвъртъкът обикновено е по-луд от вторника, та... Е, поне температурите навън не са минусови, ако това за някого би послужило като успокоене.

Сега, ако някой все пак е решил да ме прочете, ще попита "Защо е важно, че е вторник?" и ще бъде прав! Важно ми е, защото се опитвах 7 дни да дочета едни останали 20-30% от "Мъртвата зона" на Кинг. Преминах през служебни задължения, срещи разни, мигрена, висене в офиса... Върхът беше днес, когато, за да не отнема от времето, което се налага да посветя на работа се събудих в 6 (ШЕСТ) сутринта, с нарочното желание да си дочета 7-те % книга, които ми оставаха. Е, заспах докато чета, точно преди да цъкна на финалните страници. И преди почти да се разплача. Даже сега, докато ви разказвам, усещам слъзните си жлези в свръхпроизводство. Защото все пак я дочетох с кафето, след още час ободрителен сън. Бях се заблудила, че чета женско списание...

Whiplash (2014)

Този филм не го изгледах, а го изтреперих! От доста време съвсем нарочно не се вълнувам от оскаровите претенденти, но "Камшичен удар" ме привлече със своята тематика. Естествено очаквах поредната, добре позната холивудска история за поредния уникален музикант. И съвсем естествено това получих. Формата, обаче, беше неочаквана.