Когато в тройнокритична седмица се събудиш в четвъртък, в 6 сутринта, напълно наспана и решиш да приключиш чудесна книга, още преди да си стигнала до кафемашината, нещата обикновено се объркват с отпиването на първата глътка кафе и не успяваш да се вместиш в плана си за деня.
Но пък да започнеш деня си с последните 50-60 страници от великолепна и изненадваща книга е едно от най-приятните неща, които могат да ти се случат. Поради тази причина малко преди полунощ, след изтощителен ден сядаш да пишеш т. нар. ревю с надеждата, че и други биха обърнали внимание на разказа за съдбата на Лъжците.
Корицата е подвеждащо елементарна, фриволна - намеква за любов, море. Тъничка е - минах я за около 6/7 часа общо, разпределени в две денонощия. Ако някой ме попита за жанр трудно бих отговорила. Младежка е, любовна, може би мистерия. За мен, след прелистването на последната страница - драма. Стилът на авторката е интересен, лесен за четене и възприемане - все пак "говори" от името на 15-17 годишно момиче и не би могло да се очаква много в тази посока. Образите, дори и не твърде сложно изградени, са пълноценни. А зад разказите за обикновени разговори, летни вечери, случки на плажа се крие особена горчивина.
Едно бяло момиче (Каденс) се влюбва в момче с индийски произход (Гат). Тя е богата, той е сравнително беден. Класика! В началото си мислех как ще си отдъхна от тежките драми и се радвах, че чета нещо, над което няма да има нужда много да мисля. Истината е друга - книгата буди емоции и задава въпроси, на които не съм сигурна, че има правилен (еднозначен) отговор. Чак се чудя как е възможно от толкова простовато четиво да поставя толкова сериозни проблеми.
Постепенно читателят се запознава със златната клетка, в която са затворени Каденс и нейните братовчеди (Лъжците). Вижда желанието на момичето да разпери крилете си, които се оказват отрязани изначално. Тя се опитва да присади нови, но вместо това бележи собствения си живот и живота на семейството си с трагедия.
Много тънко са прокарани мотивите за расизма, за свободата (най-вече на мисълта), за отношенията родител-дете с всички повреди, които родителят може да нанесе на поколенията след него, за липсата на възможност за себеизразяване и личен избор, за самотата, за раждането на завистта, за резултатите от "детките игри", за ЗАГУБАТА. Загубата, която често не осъзнаваме.
Каденс няма избор. Тя е родена в "идеалното" бяло богато семейство, трябва във всички ситуации да се държи "нормално", всяка стъпка извън канона е недопустима. Нейната майка - вярна последователка на каноните, разбира твърде късно за нанесената вреда. Вреда, с чиито последици Каденс ще трябва да живее до края на дните си. Сама.
Какво би могъл да направи един родител, за да предотврати проявите на "бунт" у децата си, след като той явно не осъзнава на първо място, че греши и на второ място - къде и защо греши? Дали има изход? И къде по пътя на живота би се намирал той? Не знам кое е смазващо - дали финалът или по-скоро липсата на отговори...
Няма коментари:
Публикуване на коментар