Онзи ден, след поредната драматична история реших, че трябва рязко да завия към по-лековатите четива. За Дивергентите вече съм писала през април 2014 г. Тогава буквално ги глътнах за около 24 часа. И странното е, че въпреки всеобщата слабост на авторката (а някъде бих казала и слабоумие), ми харесаха. Филмът оцених, а след кратък преговор днес, отново оценявам като значително по-добър от книжния си оригинал. С почти изненада установих, че е дошло време да изгледаме и втората част от кино-сериала. Бях забравила. Напълно!
Когато излезе на пазара, погледнах към книжното издание на "Фор" с жажда - тъничко, любопитно, викаше ми "купи ме!", но устоях и се гордея със себе си. Щях да се чувствам изключително прецакана за дадените пари. Благодаря на книжната ми фея, която ме снабди с файла.
Ако на някого му е важно, прочетох книгата за около 4/5 часа. Всъщност твърде силно е определението "книга". Изданието представлява няколко разказа, чиято единствена цел за мен е да се печелят пари от бесни тийнове. Има и 2-3 истории "бонус" за "верни фенове". Смях в залата!
В Трилогията Фор/Тобиас печели симпатиите, защото е загадъчен. Жесток, когато се налага. Груб. Травмиран - не, осакатен емоционално от баща си, но и от майка си (разбира се в "Бунтовници"). Въпреки това успява да намери правилния път за себе си. Двамата с Трис се допълват и си помагат. С частите в трилогията, написани от неговата гледна точка, не е трудно да му бъде съставен пълен портрет и да бъде завършен като образ (един от малкото завършени).
Е, кому беше нужно да се отрежат още дървета, за да бъде подчертано на всички, които вече бяха разбрали за раните от семейството му, че такива съществуват. Защо е нужно да ни бъде обяснено още веднъж, че тези рани затрудняват отношенията му с Трис. Трябваше ли отново да ни обяснят как "изтръпва" в допир с нея. Наистина ли трябваше да прочетем отново в какво се изразяват проблемите на Фор/Тобиас с кастите и принадлежността му към тях. Нали е дивергент! Изобщо що за глупости! Дори и тийновете не са толкова тъпи.
Не ми отговаряйте, въпросите са риторични.
Яд ме е не защото в отделна книжка се търси "мъжката гледна точка" - тя винаги е интересна, особено съпоставена с женската. Яд ме е, защото мъжката гледна точка в тази книжка е плоска. Читателят не разбира нищо ново, абсолютно нищо ново. Да, приятно четиво е, след като сме оценили образа на Фор, но... ако трябва да го сравня с нещо, то е списание Космополитън. Там една и съща статия (обичайно за дрехи и любов) я четеш в различните броеве, като единствената разлика е цвета на корицата. За мен Вероника Рот не познава и не борави добре с инструментите, които биха могли да превърнат книгата в добра.
Що се отнася до целата сага Дивергенти - добрите идеи, които са поставени на подходяща основа, се пропукват навсякъде. Днес, докато гледах отново, изведнъж се сетих къде съм виждала вече историята със серумите разни и промяната в съзнанието - естествено Еквилибриум! Разбира се, че Equilibrium (2002) с Крисчън Бейл. Предполагам, че скъпата ни Вероника е гледала Еквилибриум, Гатака и Здрач. Вероятно от първите два нищо не е разбрала. След това е прочела във Фейсбук, че Сюзън Колинс е написала успешна дистопия и е решила да не остане по-назад.
Скъпа Вероника, ако беше прочела и няколко книги, сред които фантасти-класици и/или учени-теоретици, изследващи тоталитаризма/ утопичните общества/ комунизма, вероятно "Дивергенти" не само щеше да има добри идеи. Вероятно те щяха да са добре развити, белите конци нямаше да приличат на корабни въжета, омотани здраво около героите, а финалът (който според мен е от малкото неща в книгата, които са наред) щеше да стои на мястото си много по-добре обоснован.
През април ни предстои "Insurgent". Аз ще изгледам с кеф тази и останалите части на кино-сериала, защото ме разтоварват, но никога няма да се отърва от усещането, че кледам кофти-римейк (пародия) на страхотен филм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар