Мъртвата зона, Стивън Кинг

Днес е вторник. Вторник след тройно-критичен понеделник. Докато пиша си мисля как ми предстоят още пет и половина дни до края на седмицата, включително и четвъртък. Четвъртъкът обикновено е по-луд от вторника, та... Е, поне температурите навън не са минусови, ако това за някого би послужило като успокоене.

Сега, ако някой все пак е решил да ме прочете, ще попита "Защо е важно, че е вторник?" и ще бъде прав! Важно ми е, защото се опитвах 7 дни да дочета едни останали 20-30% от "Мъртвата зона" на Кинг. Преминах през служебни задължения, срещи разни, мигрена, висене в офиса... Върхът беше днес, когато, за да не отнема от времето, което се налага да посветя на работа се събудих в 6 (ШЕСТ) сутринта, с нарочното желание да си дочета 7-те % книга, които ми оставаха. Е, заспах докато чета, точно преди да цъкна на финалните страници. И преди почти да се разплача. Даже сега, докато ви разказвам, усещам слъзните си жлези в свръхпроизводство. Защото все пак я дочетох с кафето, след още час ободрителен сън. Бях се заблудила, че чета женско списание...


Стивън Кинг е луд. Писала съм вече за него, та даже се бях зарекла повече да не го чета. Е, добре де, ама как може да не четеш нещо толкова гениално и препоръчвано от хора, за които знаеш, че щом рецензират книга положително, то тя задължително ще се окаже добра.

Харесвам Кинг. За мен са голяма рядкост авторите, които могат толкова директно и ясно да предават посланията си. Няколко неща са ми направиха впечатление и са ми важни за "Мъртвата зона", която се чете бързичко. Ако бях в отпуск не съм сигурна дали бих и дала повече от 4 дни, но в случая ми отне около 14 дни разпокъсано четене, предимно вечер.

Книгата е емоционална, без обаче авторът да описва директно емоции. Той разказва действията на героите, без излишно да разтяга английски ластици за тяхната мотивация и чувства, а в същото време ключови моменти в повествованието носят заряд. На финала душата ми плачеше (очите почти, звънна телефона преди съвсем да се вкисна). Чак започнах да се чудя какъв е този кръговрат от ревливи книги, с които започнах 2015 г.

Джони Смит е обикновен човек, който авторът не определя като добър или лош. До последно за себе си не успях да реша какъв точно е той. Да, но в същото време, аз нямах нужда да разбера. Фактите говореха по-добре за него от витиеватите описания на характера, които сигурна съм Кинг, ако реши, би могъл да направи.

Действието вървеше на места по-бързо, другаде по-бавно, завиваше, отклоняваше се, но беше спокойно. Докато малко преди края не дойде голямата секира, а последните пет страници не ме оставиха зяпнала. Не го очаквах и през повечето време четях с усещането, че всичко ще бъде наред. Е, наред беше! Поне донякъде. Докато предусетя финала, той дойде.

Финалът - дори и след като се почувствах съсечена с голямата брадва, всичко беше спокойно! Като на гробищата, които показват в американские филми, където нищо не може да те притесни, дори и духовете - ден, зелени поляни, красиви надгробни плочи, подредени в редички и колонки. Но пък ме остави с усещане за тежестта на предопределеността. Сърбят ме пръстите да споделя края, но ще оставя на вас да си го преживеете сами. По същия начин, по който приятелките ми ме оставиха да си го преживея сама, без дори намек да очаквам буря след хубавото време.

И няколко гениални фрази, за да ви убедя, че "Мъртвата зона" (или поне Кинг) трябва да влезе в задължителната програма по литература:

"Той е много приятен човек, не ще и дума. Разбран е и духовит. С него никога няма да заплачеш. Но само толкоз стига ли за любовта? Едно колело да научи да кара, човек трябва да падне няколко пъти и да охлузи колената. За всичко се плаща."

"Земята се върти, това е всичко. Можеш да се въртиш заедно с нея или пък да спреш, за да протестираш, в резултат на което да бъдеш изхвърлен от движението й." 

"Естествено - поразсърди се Джони - Всички, което не разбираме, което не се вмества в представата ни за света, се картотекира под буквата "П" към "подсъзнание". Идолът на двадесетия век. Колко ли пъти сме прибягвали до него, когато нещо е влизало в разрез с прагматичните ни възгледи?"  

***

Следващото, което ще подхвана и се надявам да глътна в рамките, ако не на тази нощ, то поне на тези 2-3 дни, е "Ние, лъжците" с надеждата, че ще си почина малко от тегавата литература, на която се мятам напоследък.