Sons of Anarchy - Final Ride/ Синовете на анархията - финалът (2014)

От мен няма да стане интересн блогър. Знам го. Даже не ставам и за блогър. Обаче в моменти като този, блогът е най-полезното нещо, което имам възможност да употребя.

"Синовете на Анархията" завърши телевизионния си път. Няма добавъчни сезони, няма спин офф, няма бонус-епизоди. След него нищо не остана, освен неизмерима тъга. Ако някога съм се опитвала да поставя един или друг сериал на почетно място в  сърцето ми, то "Синовете" помита абсолютно всичко изгледано от мен до момента.

Българският "Пръстен" на Вагнер

  Поредното доказателство, че българската култура е жива, е представянето на вагнеровата тетралогия "Пръстенът на нибелунгите" от Софийската опера и балет. 

"Любов", Елиф Шафак

Изключително рядко ми се случва да прочета книга и да се чувствам така, все едно съм загубила цялото време на света. "Любов" се нарежда в челната редица, веднага след "С дъх на канела" от Никълъс Спаркс.

Homeland/ Родина (2011-)

Не знам дали с прискърбие или по-скоро с радост разбрах, че "Homeland" ("Родина") е с потвърден 4-ти сезон, който се очаква през есента на 2014 г. За мен трите сезона дотук са добре разказана история, която може би трябваше да приключи. Със сигурност хората, които правят сериала имат какво да ни кажат, но... винаги си остава риска от "пресоляване на манджата".

От космоса с любов, Станислава Чуринскиене

Станислава Чуринскиене ни разказва за живота на Ангелина и отношенията с нейната майка - Лора, които са белязани от вярата в съществуването на извънземни и най-разнообразни висши сили, които диктуват живота им.

Няколко часа след като затворих последната страница на романа все още не знам какво имам да кажа за него. Знам само, че искам до говоря. Ако някой ме попита как бих определила книгата с една дума, бих посочила - спорна! Предполагам, че точно поради тази причина това т.нар. ревю може да звучи разхвърляно и неясно. Надявам се все пак да има хора, които да ме изтърпят до края. Смятам, че книгата си заслужава всяка минута време, отделено за четене, а и за дебат.

Battlestar: Galactica/ Бойна звезда: Галактика (2004-2009)

Поне 6 години минаха откакто гледах първи епизод на мини-сериала "Бойна звезда: Галактика" от 2003 г., с който започва историята. Не го харесах. Ни най-малко. Давам си сметка, че тогава не съм го гледала внимателно. Действието ми се струваше разкъсано, а апокалиптичната мисъл за сайлоните ме караше да потръпвам от страх (колкото и глупаво да звучи). Останах си с откъслечно изгледани серии, които ми се струваха безсмислени.

Тъй като в последните месеци на 2013 г., след зацикляне над "Дюн" напълно изоставих научно-фантастичната тематика, преди няколко седмици почувствах остра нужда да се изстрелям сред звездите. Сега, ако бях в период на безработие вероятно щях да изгледам "Галактика" за 4 дни. За моя радост това не се случи и блаженно се наслаждавах на 4-те сезона около три седмици (сериите са едва 73 - мъка, мъка, мъка! За справка: най-тъпият от Старгейтовете е 10 сезона с общо 213 епизода). Имах време да ги преживея и да ги осмисля. Отдавна не бях изпадала в такава приятна безтегловност докато гледам монитора. Освен редовните предпочитания и страсти към героите, това е един от малкото сериали, към които нямам нито една забележка по отношение на сюжет, заснемане, режисура, диалози/монолози, актьори и пр. Това е един от малкото sci-fi сериали, за който на твърде малко места си казах "Тея па! Откъде им дойде тва в кухите тикви!" В него почти няма серии пълнеж - сещам се за 4 или 5 общо за всички сезони, но пък са си съвсем на място за отмора. Образите са плътни и всяка реплика, всеки жест имат значение за развитието.

Дивергенти - трилогия, Вероника Рот

Преди няколко години се запознах и се потопих в историята на Катнис Евърдийн (Игрите на глада, Сюзън Колинс), в която се влюбих тотално и безусловно. От първата до последната буква. Преди няколко месеца (може би 6) с излизането на първите клипове и трейлър на филма Divergent (2014) се развълнувах при мисълта, че е възможно да се появи нова дистопия, която да запълни нуждата ми от разтърсващо четиво в този жанр. Даже през главата ми мина еретичния въпрос "Дали пък Трис няма да измести в сърцето ми Катнис?". За протокола трябва да отбележа, че харесвам твърде малко женски образи по принцип, затова винаги много се вълнувам пред възможността да се запозная със силен такъв.

Въпреки това и препоръките на приятелки със сходен литературен вкус дълго се колебаех дали да чета, или да не чета. Везните се наклониха в полза на четенето след като изгледах филма и се убедих, че това би могла да бъде една от любимите ми истории. От тогава изминаха две седмици, а аз се лутам между "хареса ми" и "не ми хареса" като един Хамлет. 

Книги vs. сериали

Винаги съм казвала, че едно от най-големите удоволствия в живота е посещението на книжарници. То се превръща в още по-голямо удоволствие, когато човек разбере, че са издали на български дългоочаквана книга. Такъв е и моят случай със "Север и Юг" на Елизабет Гаскел*.

Първото нещо, което си помислих когато я видях да си лежи кротко при новите книжки е "Не съдете за книгата по корицата". Да! Корицата е повече от абсурдно претрупана. Ретро елементите биха били красиви, ако върху тях дизайнерът не беше изхрачил три жълти рози, които правят трудно различими дори заглавието, а името на авторката се губи в бежово-кафявата супа. Ще си подвържа моя екземпляр в опаковъчна хартия с цвят антично бяло. 

5 минути след като преживях корицата, обаче, успях да се потреса двойно! Влизам в магазин, държейки доволно книжката в ръце, закупувам си нещо, поставям си книгата на тезгяха докато платя и една жена, по-възрастна от майка ми, възкликва "О, издали са книгата!" Аз отговарям "Да, съвсем скоро!", решавайки, че и тя е запозната с творчеството на Елизабет Гаскел и дълго е чакала появата на нова преведена творба от нея. Даже се усмихнах доволно от факта, че има кой да сподели радостта ми. В този момент друга жена, отново възрастна, зад щанда, попита "Коя книга?", а първата жена отговори с усмивка "Ами издали са книгата на сериала "Север-Юг! Този дето го дават по БТВ!" Е! НЕ! На всичкото отгоре в непоколебимия отговор на госпожата нямаше и капка съмнение, че книгата е свързана именно с този сериал. Не бих желала да се срещна със собствения си поглед в този момент! В потреса си уточних, че не става дума за издадена турска боза, а за английска писателка от времето на кралица Виктория и бързо се изнесох от магазина. 

Разбира се, че не е нужно всеки вичко да знае, но си задавам прост въпрос: Откога автоматично започнахме да свързваме заглавията на книгите с турски сериали? Може би реагирам пресилено, защото за мен "Север и Юг" е най-красивата и силна любовна история, която съм чела и гледала на филм. (Джейн Остин не е моята авторка) Може би не е редно да се възмущавам от такива неща - всеки има право да чете и да има познания върху каквото му е интересно. Може би е крайно време най-гледаните ни телевизии да променят политиката си и да започнат да излъчват неща различни от реалити предавания и бозави сериали от различни народности. Свеж полъх сред безумните програмни схеми е излъчването на "Абатство Даунтън" (2010) по Нова телевизия, но дали е достатъчно? За мен - твърдо не. Оставам си с надеждата да видя повече такива продукции в прайм тайма на Нова тв и БТВ. 

Надявам се след голямото чакане българският превод на Гаскел да ми донесе удоволствието, което ми донесоха оригиналът и екранизацията. 

*Забележка: Да не се бърка този "Север и Юг" със "Севера и Юга" на американеца Джон Джейкс, въпреки сходството в наименованието. Двете книги макар и с някои общи мотиви са доста различни. И двете книги са екранизирани, и двете екранизации са сред любимите филми на почитателите на period drama. 

"North&South" (2004, UK) - любимата ми музикална тема 

"North and South" (1985/1986/1994, US) 

Elysium / Елизиум (2013)

Напоследък през главата ми минават доста тъжни мисли свързани с развитието на човешкия род. Убедена съм, че не вървим към по-добро. Съвсем спонтанно реших, че ми се гледа нещо фантастично и след препоръка от мила приятелка - фен на фантастиката като мен, загледах Elysium (2013). Така и не дойде сгоден момент и подходящо настроение да го гледам на кино през 2013 г., но нещо ми подсказваше, че не трябва да го пропускам, а и отложеното удоволствие казват, че било хубаво нещо. За жалост историята с нищо не опроверга мрачните ми мисли за бъдещето на човешкия род. Технически - изключително напреднали, но нравствено сме показани също толкова пошли и грозни отвътре, колкото сме и сега.

Kelebegin Ruyasi/ Сънят на пеперудата (2013)

   Последната седмица страдам от остра липса на муза, желание за писане, инвенция и каквото още си помислите, нужно, за да се създаде нещо достойно за четене. В допълнение по всички закони за всемирната гадост страдам физически от болки, появили се незнайно къде, безсъние и неприятни зарази, заради което нямам сила дори да стана от леглото. Разбира се, винаги, когато се струпат такива обстоятелства работата е трудно-описуемо количество, а крайните срокове тъпчат мозъка като валяк върху асфалт. 

   В тази прекрасна ситуация може би някой от вас ще си зададе въпроса защо вместо да работя или да си почивам гледам филм! :) Е, няма да мога да дам логично обяснение, но... космосът така ми проговори! Всъщност пренасянето в някаква паралелна реалност винаги помага на мислите да се прояснят. "Сънят на пеперудата" (2013) успя да ме пренесе на друго място, в друг век, в друга епоха с различни проблеми.