Поредното доказателство, че българската култура е жива, е представянето на вагнеровата тетралогия "Пръстенът на нибелунгите" от Софийската опера и балет.
Пред 5 години за пръв път се докоснах до Рихард Вагнер и неговото "Рейнско злато". Все още не разбирах как така опера може да бъде съставена от 4-ри части ("Рейнско злато", "Валкюра", "Зигфрид", "Залеза на боговете") и кому беше нужно това. Тогава, спомням си го като днес, отсякох "Операта не бива да се пее на немски! Звучи грубо и дразни!". Това все още си го мисля. Всъщност музиката беше завладяваща, но както се изрази една приятелка "Трябва певците да спрат да пеят, за да чуем хубавото". Е, аз немския не мога и в дублиран филм да го трая.
В тези условия на силна ненавист към езика, 4 години пристъпях прага на Операта, за да видя новите достижения на акад. Пламен Карталов*. И всяка година той изненадваше мен, а и останалата част от публиката, с все по-гениални решения. Простички, но гениални! Артисти, облечени в костюми на астронавти? Оперни певици, скачащи на батут докато пеят? Истинско багерче на сцената? Валкюри, яздещи ракети вместо коне? Сребърния сърфист от Великолепната четворка? Летяща чиния? Телескопи? Изтребители от "Бойна звезда Галактика", набучени на копия? Мотивът за космическата посявка на Артър Кларк? ДА! От всичко това по много! Приказно, емоционално, дълбоко! Изпълнено с усет към символите, които живеят и до днес. Изпълнено с вяра и оптимизъм за нашето "утре". История стара като света пренесена в съвремието толкова деликатно, но толкова силно и то от БЪЛГАРСКИ** певци и музиканти!
Личната ми предубеденост към езика в операта, към немската музика, към немската опера се стопиха на 29-ти юли 2014 г. с постановкта на "Залеза на боговете". Постановката беше феноменална и аплодисментите, виковете "Браво!" след финала не стихваха. Това беше един истински празник за душата.
Освен за душата, представянето на Вагнер е и празник, достижение за цялата българска култура, заради високото сценично, музикално и техническо майсторство. В чисто прагматичен план това е една голяма реклама за България пред света, за което пряко доказателство са гостите от десетки държави по света.
Искам да кажа едно голямо БРАВО! и още по-голямо БЛАГОДАРЯ! на Софийска опера и балет за удоволстието, което преживях на родна земя и поредния повод за гордост, който ми донесе***!!!
*Толкова опери съм гледала под негова режисура през последните 20-ина години, че бях убедена в достойнствата и на тези четири, още преди премиерата на "Рейнско злато".
**За протокола трябва да отбележа, че Вагнеровата опера изисква по-специална техника на пеене и особено издръжливост. Това са 15 часа музика с почти постоянен текст.
*** Преди по-малко от месец гледах "Борис Годунов", представен на площада пред Храм-паметника "Александър Невски".
Няма коментари:
Публикуване на коментар