Изключително рядко ми се случва да прочета книга и да се чувствам така, все едно съм загубила цялото време на света. "Любов" се нарежда в челната редица, веднага след "С дъх на канела" от Никълъс Спаркс.
След "Чест", за която бях споделила преди време, твърде много вдигнах очакванията си към авторката. И, разбира се, успях да се убедя, че големите очаквания носят големи разочарования. При това, когато започнах това (за мен посредствено) излияние за любовта, очаквах съвсем нормална история, подобна на "Чест". Или дори не чак толкова приятна за мен, но все пак по някакъв начин завладяваща. Не съм си помисляла, че може да бъде проявление на логорея в писмена форма и с претенция на всичкото отгоре!
Прескачането 8 века във времето на някого може да се стори супер оригинална идея, но поднесена по този начин от Шафак изглежда зле... и се чете трудно. Героите, живеещи в съвремието изглеждат недоразвити, липсва дълбочина. В същото време като техен контрапункт е изведен суфизма. Бедата му е, че е изведен отново от едни такива... недоразвити (!?) герои.
ОК, де! Има си и добри страни - описанието на различния, инакомислещия и оцеляването му в консервативно общество, предаден чрез Шамс от Тебриз. Но толкова. Сватбата му беше едно от най-глупавите епизоди от книги, дори ако приемем, че всяка земна твар допуска грешки и Бог (от която и да е религия) прощава. Тази грешка е... твърде не на мястото си, особено имайки предвид, че Шамс живее през 13-ти век след Христа!
Ела не стана убедителна в своят копнеж за промяна. През цялото време пред очите ми беше Бри от "Отчаяни съпруги". Да, точно Бри! А "Сладко богохулство" (невероятно прозаично име на текст, който би трябвало да е дълбоко философски по своя смисъл) не беше достатъчно убедителен текст в защита на твърдението, че човек носейки любов в сърцето си може да промени себе си, околните, света. И това при положение, че аз съм дълбоко убедена в правотата на твърдението и се стремя да живея "с любов в сърцето".
Азис от своя страна е въплащението на мъжа, който кара всяка домакиня на средна възраст с 20-годишен брак да тръпне. Е, хубаво де... Хубаво клише...
Пропуснах да кажа, че четенето ми отне повече от две седмици, с вазелин. До степен, в която хич даже не ми се сядаше да чета. Търсейки информация за романа и написването му, в някакъв момент попаднах на заглавието на английски - "The Forty Rules of Love". Убедена съм, че ако преводачите го бяха оставили така и в български вариант, очакванията на читателите щяха да бъдат значително по-близко до резултатите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар