Щиглецът, Дона Тарт

Един месец. За някои горещ, муден, тежък месец, за други - цял един живот. Толкова време ми отне четенето на "Щиглецът" с неговите 957 изключителни, поглъщащи страници. Сега, ден след последните редове, не съм сигурна дали бих могла и с какво бих могла да подължа.

Battlestar: Galactica/ Бойна звезда: Галактика (2004-2009)

Поне 6 години минаха откакто гледах първи епизод на мини-сериала "Бойна звезда: Галактика" от 2003 г., с който започва историята. Не го харесах. Ни най-малко. Давам си сметка, че тогава не съм го гледала внимателно. Действието ми се струваше разкъсано, а апокалиптичната мисъл за сайлоните ме караше да потръпвам от страх (колкото и глупаво да звучи). Останах си с откъслечно изгледани серии, които ми се струваха безсмислени.

Тъй като в последните месеци на 2013 г., след зацикляне над "Дюн" напълно изоставих научно-фантастичната тематика, преди няколко седмици почувствах остра нужда да се изстрелям сред звездите. Сега, ако бях в период на безработие вероятно щях да изгледам "Галактика" за 4 дни. За моя радост това не се случи и блаженно се наслаждавах на 4-те сезона около три седмици (сериите са едва 73 - мъка, мъка, мъка! За справка: най-тъпият от Старгейтовете е 10 сезона с общо 213 епизода). Имах време да ги преживея и да ги осмисля. Отдавна не бях изпадала в такава приятна безтегловност докато гледам монитора. Освен редовните предпочитания и страсти към героите, това е един от малкото сериали, към които нямам нито една забележка по отношение на сюжет, заснемане, режисура, диалози/монолози, актьори и пр. Това е един от малкото sci-fi сериали, за който на твърде малко места си казах "Тея па! Откъде им дойде тва в кухите тикви!" В него почти няма серии пълнеж - сещам се за 4 или 5 общо за всички сезони, но пък са си съвсем на място за отмора. Образите са плътни и всяка реплика, всеки жест имат значение за развитието.

Baska Dilde Ask (2009)

Явно съм в цикъл някакъв - много романтичен, от който няма излизане.

Ask tesadüfleri sever (2011)

Днес киносветът отново успя да ме изненада, да докосне сърцето ми, да ме развълнува до степен, в която думите изглеждат жалки и безсмислени. Днес турското кино отново успя да ме остави без дъх за 1 час и 57 минути. Ще бъда кратка, защото този филм няма нужда от прекалено много думи.

The Tudors / Династията на Тюдорите (2007-2010)

Не знам защо реших да гледам Тюдорите повторно - от скука, от интерес към пропуснатото, от липса на нещо ново, което да ме привлече... няма значение, направих го и не съжалявам. Разбира се, направих уговорка със себе си - да гледам, абстрахирайки се от историческата достоверност, за която много може да се спори.

Sons of Anarchy/ Синовете на анархията (2008- )

Постерът

В този топъл летен ден, в любимия ми форум, при мен кацна новият постер за петия сезон на Синовете на Анархията. Вечно ще благодаря на дамата, която снася тези хубави новини, защото заради нейното постоянно облъчване имах възможност цели 4 сезона да се кефя на рокери, хубава музика и много екшън. Реших да спретна едно ревю.

My Favourite Period Drama

Този блог върви в една почти неочаквана за мен посока, включваща твърде много драма и твърде малко екшън, трилър, крими, но явно съм в такъв период.

Изповедта на една кифла...

... или "Защо Леонардо ДиКаприо не успя да потъне заедно с Титаник?"

"Blood Diamond"

След като в предишното си публикация признах публично, че съм гледала турски сериали е време да призная още нещо - Харесвам Лео (тук авторката се изчервява). Вдъхновител на следващите редове е петъчната вечер - правя торта, а по телевизията дават "Revolutionary Road" (2008).

Като говорим за класации...

... реших да започна с някаква класация на това, което обичам да гледам.