"Любов на друг език" не е киносъбитие или велика история за една любов. Това е просто поредния турски романтичен филм, който стопли душата ми и препоръчвам. Историята е простичка - едно момиче се влюбва в глухонямо момче. Сблъсъкът с предразсъдъците, който следва е жесток, но истински и без намек за мелодраматичност. Не, драма няма, няма смърт, няма нещастие. Има само една любов, която расте и се развива, която взаимодейства с предразсъдъците и чуждите комплекси, но не се ръководи от тях. Красива, простичко разказана история за човешките взаимоотношения.
Всъщност не се случва нищо особено. Действието е леко, за някои зрители би било дори мудно и скучно. Събитията са фон за пътуването на двама души един към друг. Кадрите изглеждат така, все едно камерата е скрита и те не знаят за нейното съществуване. Без претенция или стремеж към уникалност някак успява да избегне/заобиколи клишетата.
Това, което ще запомня със сигурност са погледите, гримасите, жестовете... Гледах и се питах дали не хабим твърде много думи, с които обясняваме нещата, за които е достатъчен един единствен поглед, нежно докосване или усмивка. Това е цял нов свят, ръководен от тишината, в който всичко е възможно, защото хората не комуникират само с изречени думи, а ние често забравяме това.
Краят не е холивудски. Дори бих казала, че филмът е някак недовършен, но само в детските приказки всичко приключва със сватба и "заживели дълго и щастливо". Тук нещата са по-прости: един поглед, една реплика и неприкрит копнеж.
Приятно гледане!
Няма коментари:
Публикуване на коментар