Ask tesadüfleri sever (2011)

Днес киносветът отново успя да ме изненада, да докосне сърцето ми, да ме развълнува до степен, в която думите изглеждат жалки и безсмислени. Днес турското кино отново успя да ме остави без дъх за 1 час и 57 минути. Ще бъда кратка, защото този филм няма нужда от прекалено много думи.

Не знам защо толкова много отлагах гледането на "Любов: просто съвпадение" след всички препоръки из любимия ми форум. Може би съм изчаквала да попадна романтична серия, в каквато явно се намирам сега. Истината е, че няколко месеца издирвам смазващо романтичен до мозъка на костите филм. Е, намерих го. При филми като този сълзите напират още от първите кадри, а настроенията се менят многократно - радост, тъга, носталгия, любов, омраза, болка. Те са толкова наситени, сякаш това, което става на екрана е част от собствените ни спомени.

Не ми се иска да издам нито минута от сюжета. Само ще подскажа, че става дума за много красиво момиче (Belcim Bilgin). Тя има  годеник (Yigit Özsener), но отношенията им не вървят много добре. В този момент тя среща приятел от детството (Mehmet Günsür) и тръгва по следите на една снимка, за да намери себе си. Действието се развива бързо в продължание на няколко дни, комбинирано с много, но кратки прескоци до миналото на нашите герои. Кадрите са красиви, бих казала уникални дори (ако в киносвета съществуваше такова понятие, разбира се). Сюжетът върви леко, времето не се усеща, а на мен ми се искаше филмът да не свършва. Актьорите са  приятни и изглеждат толкова сработени един с друг, все едно разказват за собствените си живот, надежди и любов.

Няма да кажа нито дума за края. Дали е тъжен или щастлив? Нека всеки прецени сам. Аз лично ще го помня доста дълго и ще гледам тези почти 120 минути още много пъти, дори само, за да се порадвам на детските си спомени.