Размисли за музиката...

Мммм... прекрасна вечер след прекрасен ден, в прекрасна седмица пълна с незабравими моменти.
Вдъхновена от този блог, реших че нещо липсва тук. Е, да имам един опит за публикация на музикална тема, но това някак не ми се вижда достатъчно. Не бих се нарекла меломан... аз просто слушам и се наслаждавам, понякога забравям какво съм чула, а друг път се влюбвам от пръв тон...

Смятам, че да се говори за музика е трудно. Няма думи, които да изразят красотата и необятността на мелодиите. Няма думи, които да опишат синтезирано дълбочината на емоцията... Няма думи, които да говорят по - ясно нотите, но въпреки това всяко ухо да чува нещо различно.

Не деля музиката на жанрове, не категоризирам, не пренебрегвам нови музикални възможности. Малко трудно се понасям с джаза, но... дори и музикалните помиари имат граници, а моите са достатъчно широки.

С това мое бръщолевене бих искала простичко да кажа, че се надявам освен за филми, някога да имам смелост и вдъхновение да пиша за музиката, която чуват ушите ми. Иска ми се да разкажа много неща, но се опасявам, че думите няма да са достатъчни...