Поне 6 години минаха откакто гледах първи епизод на мини-сериала "Бойна звезда: Галактика" от 2003 г., с който започва историята. Не го харесах. Ни най-малко. Давам си сметка, че тогава не съм го гледала внимателно. Действието ми се струваше разкъсано, а апокалиптичната мисъл за сайлоните ме караше да потръпвам от страх (колкото и глупаво да звучи). Останах си с откъслечно изгледани серии, които ми се струваха безсмислени.
Тъй като в последните месеци на 2013 г., след зацикляне над "Дюн" напълно изоставих научно-фантастичната тематика, преди няколко седмици почувствах остра нужда да се изстрелям сред звездите. Сега, ако бях в период на безработие вероятно щях да изгледам "Галактика" за 4 дни. За моя радост това не се случи и блаженно се наслаждавах на 4-те сезона около три седмици (сериите са едва 73 - мъка, мъка, мъка! За справка: най-тъпият от Старгейтовете е 10 сезона с общо 213 епизода). Имах време да ги преживея и да ги осмисля. Отдавна не бях изпадала в такава приятна безтегловност докато гледам монитора. Освен редовните предпочитания и страсти към героите, това е един от малкото сериали, към които нямам нито една забележка по отношение на сюжет, заснемане, режисура, диалози/монолози, актьори и пр. Това е един от малкото sci-fi сериали, за който на твърде малко места си казах "Тея па! Откъде им дойде тва в кухите тикви!" В него почти няма серии пълнеж - сещам се за 4 или 5 общо за всички сезони, но пък са си съвсем на място за отмора. Образите са плътни и всяка реплика, всеки жест имат значение за развитието.
Въпреки мъката, с която изгледах финалната серия, може би едно от най-добрите решения на екипа е сериалът да завърши с 4 сезона. Това оставя широко отворена вратата към безброй сикуъли, прикуъли, спин-офф и други варианти на историята. Героите не успяват да ни омръзнат, не успяват да разкрият тайни, които не бихме искали да знаем в съответния момент. Не досаждат с безумни лични драми, колкото да се заснемат повече серии.
Не знам откъде да започна да хваля сюжета. Доста интересен цикъл се получава. хората създават машините, машините еволюират, започват война срещу хората, избиват хората, намират нова планета, хората на нея еволюират, създават машините, машините еволюират, започват война, избиват хората и така до безкрай. Корабът "Галактика" е основният фон на тази гигантска картина, разположена в множество слънчеви системи и... време, което е трудно да си представим.
Е, може би трябва да съм честна пред себе си и да призная, че религиозната тема ми дойде малко в повече, особено във финалния сезон. Интересно е, обаче, лашкането на хората между политеизма и монотеизма. Атеизмът се промъква, за да попита директно дали е възможно да бъдем атеисти. Събирането на близа 50 000 човека от 12 планети, които са с коренно различни вярвания и обичаи, да живеят заедно и да работят заедно напълно обяснява конфликтите, които възникват. Впечатляващо е, че в същото време сценаристите успяват да ни покажат и как на практика се случва издигането в култ и "обожествяването" на един обикновен (уж) човек.
Направо не е за вярване умелото съчетание между военните и администрацията (законодателна, съдебна и изпълнителна власт). Действието се развива основно на бойния кораб "Галактика", но за разлика от повечето sci-fi сериали и изобщо за повечето сериали, косвено или пряко, зрителят постоянно е информиран какво се случва в гражданския флот. Избори, предизборни кампании, кризи, средства за масова информация. Живот в космоса или живот на някоя планета - разлика няма! Общественото мнение и информацията, или в повечето случаи дезинформацията на хората, влияе върху взимането на чисто военни решения.
Елегантно е представена нуждата на обикновения човек да стане сутрин, да пие кафе, да си измие зъбите, да се изкъпе, да отиде на работа, да нахрани децата си, да посетят лекар при кашлица и пр. - съвсем обикновени неща. Само мога да вметна, че пастата за зъби в космоса не се намира на всяко кьоше!
Нищо човешко не е чуждо на нашите герои. Силата на човешкия дух изглежда като мит на фона на паденията и слабостите, които преживяват всички. В този сериал няма идеално добри и идеално лоши персонажи. Дори и сред "тостерите" (така хората наричат машините). Дори и сред центурионите (сайлонската войска), които не са създадени мислещи, но биха могли да станат.
Много голяма рядкост е да се намери сериал, в който ако има любовна драма, то тя не е потопена в обилно количесто захарен сироп. Влюбените са влюбени в около 10 сезона и все не могат да се стигнат, но в последния епизод се събират, а на екрана започват да валят розови пухкави облачета. Е, тук това го няма. В повечето sci-fi сериали всъщност почти липсва мотивът за любовта и семейството. И този мотив е поредната причина да определя "Галактика" като уникален сериал, защото влюбването, разлюбването, бракът, раждането (дори и на полу-човек) са съвсем нормални неща.
Има няколко сериала, в които оставам изумена от начина, по който е предадена бъркотията в главата на всеки един от персонажите, наред с "важните" неща (напр. като оцеляването на човешката раса).
Саундтрак Една дума - великолепен! Втора дума - епичен! Трета дума - различен! Да живее Беър Макриъри!
Мога да пиша какво ми хареса и защо бих могла да гледам Battlestar: Galactica дълго и напоително. Трудно ми беше да синтезирам дори и това (отне ми повече от седмица). Всеки един епизод е бижу със собствена философия и поставя нов въпрос за дикусия. В заключение мога да добавя, че на фона на "Галактика" сериали от типа "Старгейт", "Фарскейп", "Стар Трек" звучат наивно. Напоследък се усеща остра липса дори на прилични научно-фантастични сериали, но истината е, че да се измисли нещо оригинално след изброените космически истории, е доста трудна задача.
Няма коментари:
Публикуване на коментар