Станислава Чуринскиене ни разказва за живота на Ангелина и отношенията с нейната майка - Лора, които са белязани от вярата в съществуването на извънземни и най-разнообразни висши сили, които диктуват живота им.
Няколко часа след като затворих последната страница на романа все още не знам какво имам да кажа за него. Знам само, че искам до говоря. Ако някой ме попита как бих определила книгата с една дума, бих посочила - спорна! Предполагам, че точно поради тази причина това т.нар. ревю може да звучи разхвърляно и неясно. Надявам се все пак да има хора, които да ме изтърпят до края. Смятам, че книгата си заслужава всяка минута време, отделено за четене, а и за дебат.
Много малко са историите, които оставят в мен такава поредица от въпроси без отговор. Най-отгоре в списъка с червени букви мига "ВЪЗМОЖНО ЛИ Е?" или... авторката е прекалила с хиперболизирането на фактите. Осъзнавам, че всъщност Е възможно. Пределно наясно съм къде живея и какви процеси се развиват тук през последните 25-30 години с цялата им абсурдност. Въпреки това, една част от мен напълно отказва да приеме, че е възможно толкова много абсурди да се съберат на едно място, в живота на едно дете - Ангелина. Осъзнавам и друго - това е художествена литература, а за нея не е важно дали една история Е възможна или НЕ е. Важни са посланията.
Хареса ми.
Замислям се дали това не е първият роман, който чета, с действие развиващо се на фона на българския преход. Лично аз чувствам мозъка си промит от постоянното намилане и анализиране на т.нар. преход. Дълги години това беше ключова дума повтаряна в новините, предаванията, вестниците, по софри и седянки. Ами омръзва! Досадно е! Още повече, че съм частично свързана професионално с изследването и анализирането на периода - в личния ми архив имам десетки интервюта с фокус "български преход". Чакам момента, в който всички ще можем да гледаме по-трезво на този период от историята. Може би точно поради използването на "преход" като ключова дума при представянето на книгата, периодът между нейното закупуване и прочитане беше толкова дълъг - половин година. Останах с впечатлението, че това е книга за прехода, но... не се оказа точно така. Тук искам да направя една вметка - изключително глуповата и ненужна ми се стори редакторската вметка след третата част "Край?", в която преходът отново присъстваше.
Историята е достатъчно интересна, а езикът - лек, без да е фриволен или излишно опростен, за да бъде разбираем. Разглежда специфичен проблем в българската народопсихология - бумът на паранормалното. Да, именно това привлече вниманието ми първоначално, но доста по-ценна в историята е темата за проектирането на неосъществените амбиции и желания на родителите върху децата. Много по-важно за мен е изследването на проблема дали е възможно "крушата да падне по-далеч от дървото", отколкото фона, на който това изследване се осъществява. Защото изперкали, нереализирани хора като Лора съществуват не само през т.нар. социализъм и не биха могли да бъдат определени като продукт на т.нар. преход у нас. Те стават родители, но съвсем не е задължително техните деца да преповторят техните грешки. Също така не е задължително децата на реализирани родители, с хубав живот, да успеят...
Хареса ми начинът, по който започва историята, преминава плавно през етапите от живота на Ангелина и начинът, по който завършва.
Хареса ми начинът, по който историческите обстоятелства са вплетени в сюжета.
Хареса ми липсата на витиевати философско-аналитични отклонения, които по-скоро биха свидетелствали за псевдоинтелектуалност.
Хареса ми точният и ясен изказ. Цитатите, които ми се прииска да си извадя ей така, за да си ги препрочитам по-късно, бяха безброй много.
Какво не ми хареса? Усещането, че нещо ми липсва. Усещането за абсурдност на ситуацията. Уещането, че въпросите, които поставя авторката са повече от тези, на които отговаря. А може би не ми хареса усещането, че истории подобни на тази има безброй, но по-често не завършват с хепи енд.
Ще повторя, важно ми е! Ако трябва да определя "От космоса с любов" с една дума бих казала спорна (провокираща дискусия). И точно затова я препоръчвам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар