My Favourite Period Drama

Този блог върви в една почти неочаквана за мен посока, включваща твърде много драма и твърде малко екшън, трилър, крими, но явно съм в такъв период.

The Pillars of the Earth (2010) - не съм чела книгата на Ken Follett, по която е направена  екранизацията. Признавам си го със срам, защото няма човек, която я е прочел и не е бил запленен. Религия, политика, война, любов са органично вплетени в наистина епичната история за строежа на една катедрала. Видях Матю Макфейдън, познат за мен първо от Spooks в нова светлина, превъплъщавайки се в монах. Надявам се, че когато вляза в редиците на прочелите книгата (търся я в електронен вид за киндъл) няма да преосмисля оценката си за филма.

North and South (2004) - в една от предходните си публикации вече споменах любовта си към точно тази екранизация на Елизабет Гаскел. Актьорите, обстановката, диалозите, чувствата...

Брилянтната Вдовстваща графиня

Downton Abbey (2010) - с трепет очаквам есента и новия, трети, сезон на този мини- сериал. Британски нрави, британски хумор, британски акцент... Едно име - Маги Смит! Няма думи, които да опишат обожанието ми към тази жена в ролята на Вдовстващата графиня. Разбира се, че филмът е брилянтен във всеки свои елемент, но Маги Смит и невинните и забележки го издигат в очите на зрителя до непостижими за всеки друг мини-сериал висини. В трети сезон се очаква свекърва и тъща (Шърли Маклейн) да се сблъскат в очарователен дуел. Още нещо интересно - паралелно с историята на благородниците са разказани и личните истории на прислугата, която както знаем, е нещо специално в британския дом. Подобният на Абатството сериал - Upstairs Downstairs не можа да ме впечатли никак.

The Tudors (2007 - 2010) - аз бих го кръстила "Интимната история на Хенри VIII", но кой ме пита. Това, че е направен лековато, с тук - таме абсолютни недомислици (за мен), не пречи да бъде един от най - обичаните "исторически" сериали. Разбира се, ако говорим за историческа точност бих посочила съвсем други филмови гледни точки за съдбата на Тюдорите. Сериалът впечатлява с особена пищност и размах в представянето на Хенри и неговите съпруги. Това е и един от малкото хубави сериали, които нашите телевизии са предавали. Да изместиш баклавата и сапуна от екрана на българска телевизия си е достойно за похвала постижение. И за настроение малко музика от Тревър Морис.

Gone with the Wind (1939)- чудя се има ли актьори, които биха могли да изместят Вивиан Лий и Кларк Гейбъл от сърцето ми. Не съм чела книгата, а може би трябваше още преди години, но това не ми пречи, когато пуснат "Отнесени от вихъра" по телевизията да затаявам дъх всеки път пред екрана. Не ми е известна друга екранизация на романа. Филмът печели 8 Оскара още през 1940 г., но остава актуален и до днес. Да не говорим, че принципно в по - старите филми има толкова много изящество и красота, които са рядкост днес...

Amadeus (1984) на Милош Форман. Нямам думи, с които да го опиша. Биографичен, исторически, също попада в редиците на костюмните драми. Той, заедно с La Reine Margot (1994) са филми, оставили неизличими следи в съзнанието ми още от дете. Това са филми, които всеки зрител трябва да почувства сам.

The Young Victoria (2009) - Историята на Кралица Виктория и без биографичен филм е достатъчно интересна. Тук наблягат на любовта между Виктория и Алберт, която за мен изглежда особено нежна. Отчасти е недостоверна и преекспонирана, но е пример за мечтаната любов на всяко малко момиче по света. Представена е пищно, с неподправено обожание към личността на кралицата и нейния съпруг. Въпреки че реално кралицата не е била много красива, във филма красотата на Емили Блънт грее така сякаш иска да ни убеди за пореден път във величието на историческата личност.

Емили Блънт

Cold Mauntain (2003) - колко рев изревах на този филм просто не е истина... мъка, мъка, мъка, след която винаги се появява надеждата за нов, по - добър живот... Винаги ще остане в сърцето ми. Тове е един от последните филми, в които Никол Кидмън е красива - отблъскващо студено красива. За съжаление тя вече не е същата. (Хвалбите за Джуд ще си ги спестя, днес съм сериозна).

Love Comes Softly (2003) поставя началото на поредица романтични филмчета, развиващи се на фона на безкрайната американска пустош, обсипана с миниатюрни, отдалечени едно от друго градчета. Много са и са лековати, но пък за сметка на това романтиката блика от всеки кадър, без да са сериозна филмова ценност. Обичам да ги гледам просто ей така, за да ми стане романтично докато ми загорчи от захар.

The Piano (1993) - толкова случайно попаднах на този филм във Фейсбук, че... но още го чувствам с всяка нота от музиката в него. И се чудя възможно ли е тази тишина да събере толкова много емоция в себе си. Обичам този филм. Е, все още чувам писъците на Ана Пакуин в главата си, но... и те носят своето очарование в контекста на джунглата.

Memoirs of a Geisha (2005) - книгата на Артър Голдън е значително по - впечатляваща безспорно, но повечето елементи от нея са поставени с такава лекота на екрана и неусетно ни пренасят в един далечен, непознат, често неразбираем за нас, европейците, свят. Доказват, че мечтите се сбъдват дори и да не е точно, както сме си ги представяли.

Мисля да спра до тук. Надявам се всеки от вас да е намерил нещо приятно за сетивата, което да изгледа с интерес.