La Maison de Nina (2005)

Френски филм за надеждата и любовта между хората. За онази любов, която ни прави хора и ни кара да се погрижим за ближния във време на криза.

Действието се развива в самия край на Втората световна война близо до Париж. Разказва се за група деца, настанени в "дом на надеждата". Тези домове на надеждата, за които не успях да намеря подробна информация, са съществували до 60-те години на 20-ти век и са давали надежда за нов живот на децата в тях. В дома на Нина тези деца, чиито родители са жертви на войната или са с все още неизвестна съдба, живеят като семейство. Изпитанията започват когато при тях са докарани още деца и младежи, току-що освободени от лагерите на смъртта. Има една особеност - повечето от героите в историята са евреи, но от различни места и съхраняващи различни традиции. Сблъсъкът между "вярващите", които говорят идиш и тези, които не знаят езика е много силен и е основа, както за приятни моменти, така и за много конфликти.

Филмът пленява постепенно, така, както само френски филм може. Музиката е ненатрапчива и приятна, вплетена в кадри, изобразяващи тъга, надежда, воля за по-добър живот, тук - таме отчаяние... Казваш си, че няма нищо по - ценно от човешкия живот, чиито смисъл са децата. А техните лица озаряват екрана. 

За да не се откажете да го гледате, под предлог, че е тежък филм ще издам, че всъщност финалът му не е лош. (Не изключвам необходимостта от сериозно количество кърпички за по - чувствителните зрители.) По американски бихме го нарекли хепиенд, но без излишна драма и преекспонирана емоция. Това е поредният филм, за който бих казала, че трябва да се изживее с всяка своя минута, а думите след него са излишни.

Чувството, с което останах е простичката надежда, че светът е станал по - добър.