Или разбираемо за нас казано Caramel, определен от филмовата енциклопедия за романтична комедия/драма.
Това е история за ежедневието на пет обикновени жени, живеещи в Бейрут (Ливан), всяка със своите проблем. Лаял има връзка с женен мъж, Нисрин трябва да се ожени за мъж от консервативно семейство. Рима е привлечена от друга жена. Наял иска да стане актриса. Роза/Роса (не знам как точно се чете) гледа лудата си сестра.
Филмът тече бавно, спокойно, както всеки един обикновен ден, дори малко досадно. В същото време, ако не го спрем през първите 20 минути, можем да усетим много силна емоция и прикрит копнеж. Карамелът носи своя символика, съчетавайки сладко и кисело в себе си (прави се от вода, захар и лимонов сок) така, както и в живота се редуват хубавото и лошото. В този филм няма политика. Религията и обществената норма са вплетени много фино, точно толкова, колкото да подскажат за обстановката, в която живеят нашите героини. А жените по света са еднакви и чувствата не зависят от мястото, на което сме се родили.
Винаги съм харесвала филмите от по - екзотични държави заради липсата на типичен холивудски хепиенд. "Карамел" завършва така, както започва - с много красота. Без неочакван обрат; без нещастие, от което би следвало да се поучим; без думи, но с много красота.
Още две неща има, заради които си заслужаваше да изгледам всичките 95 минути. Първо интересните лица на жените. Актрисите носят онази екзотична красота - хубава гъста (често черна) коса, съчетана с топли големи очи, които говорят вместо устните.
Вторият елемент, който изпълва филма е музиката още от първоначалните кадри. Заради такава музика и нежно звучащи думи понякога съжалявам, че не съм полиглот и не разбирам какво казват. Разбира се, за щастие музиката се чувства.
Няма коментари:
Публикуване на коментар