събота, 30 юни 2012 г.

Изповедта на една кифла...

... или "Защо Леонардо ДиКаприо не успя да потъне заедно с Титаник?"

"Blood Diamond"
След като в предишното си публикация признах публично, че съм гледала турски сериали е време да призная още нещо - Харесвам Лео (тук авторката се изчервява). Вдъхновител на следващите редове е петъчната вечер - правя торта, а по телевизията дават "Revolutionary Road" (2008).
Гледала съм го веднъж или два пъти. Чак сега осъзнах, че Лео и Кейт Уинслет за втори път са екранна двойка - 10 години, след като Титаник потъна, а аз изобщо не съм се замислила над този факт. Сякаш Джак и Роуз никога не са съществували. Истерията около касовите филми винаги ме е побърквала и отблъсквала. Гледах Титаник точно веднъж на кино, доста години след истерията по него и ВСЕ ОЩЕ в киносалона имаше РЕВЯЩИ индивиди от женски пол, на които си спомням, че се смях с глас. Момичета, надявам се, вече сте осъзнали, че Леонардо ДиКаприо все още е жив и здрав - умря само на филм.


Та за екранното му партньорство с Кейт да си кажа - те не изглеждат по същия начин. От една страна 10 години отгоре си казват думата, а от друга страна в Revolutionary Road е драма без капка романтика. Франк и Ейприл са съпрузи, опитващи се да продължат пътя си заедно, запълвайки празнините в живота. След като взимат решение да заминат за Париж те сякаш заживяват нов живот, но... плановете им се провалят... Препоръчвам този филм, защото стимулира зрителя да си задава въпроси, чийто отговори не винаги иска да знае.

Говоря за драмата, защото нещото, което обичам в ДиКаприо е начинът, по който тя се изписва на лицето му. В определени моменти от лигаво русоляво момченце (въпреки всичките си 38 години) Лео се превръща в параноичния Хауърд Хюз, мрачния Амстердам Валон, несериозния Дани Арчър или пък виждаме героя Роджър Ферис...

Не е нъзможно, а и е ненужно да говоря за всеки отделен филм, защото са добре известни на киноманите. Мисля също, че са и добре оценени.

"Gangs of New York"
Признавам, обаче, че от моя гледна точка хич не му се получиха нещата с "J. Edgar" и не знам на какво се дължи това - кофти визия и грим? неподходяща режисура? лош подход към историята? Наистина не знам, а и филмът толкова не ме впечатлил, че сега не мога да си спомня какво точно се случи за два часа пред екрана. Филмът ми беше интересен заради личността на Джей Едгар Хувър и създаването на ФБР и не мога да кажа, че е лош, но дори и чувство нямам останало. Все още продължавам да мисля, че Леонардо ДиКаприо заслужава Оскар, но това НЕ беше неговия филм.

Много дълги години си мислех, че той ще си остане само с "What's Eating Gilbert Grape" (1993), но към днешна дата очаквам "The Great Gatsby" с голямо нетърпение. Очаквам го и заради Баз Лурман.

Заключение: Леонардо ДиКаприо не успя да потъне с Титаник (поне в моето сърце) заради "Бандите на Ню Йорк", "Хвани ме, ако можеш", "Авиаторът", "Кървав диамант", "Злакобен остров", "Генезис" и всички онези моменти, в които е успявал да се слее с образите си, доставяйки на зрителя удоволствие от филма.

"Inception"

Няма коментари:

Публикуване на коментар