Толкова много неща искам да кажа тук. Филмът е правен по роман на Казуо Ишигуро. Признавам си без бой, че никога не бих прочела тази книга. Ако ми донесе дори една трета от усещането, което ми донесе филма, то... не, не, не искам да го изпитвам. Не и отново. Споменът за ужаса в него е достатъчно жив.
Всичко се случва в утопичен свят (Англия), в който медицината е достатъчно напреднала (или точно обратното), за да може да отглежда клонинги за донори на здрави органи, които израстват в специални интернати. Там ги възпитават така, че да приемат съдбата си без въпроси и без бунт. В тези условия пред нас се разкрива историята на три такива деца - Рут (Кийра Найтли), Кати (Кери Милигън) и Томи (Андрю Гарфилд), които стават приятели.
Картината е подтискаща, мрачна, студена. Още от първите кадри и реплики на Кати, която разказва, в съзнанието ми запрепускаха въпроси. Не знаех какво всъщност гледам и защо го гледам. Исках да го спра, но разказът изглеждаше толкова изпипан, че ме принуждаваше да продължавам да гледам, за да видя края. Винаги съм си мислила, че бъдещето би трябвало да е светло, изпълнено с доброта, а достиженията на науката би трябвало да опазват човешкия живот, ценности и съзнание.
Всъщност интересното през целия филм е, че ние не виждаме това, което се случва извън "стените" на интерната с хората, които не са клонинги. Ние го виждаме единствено през очите на Кати, Томи и Рут - ограничен. Няма яснота какво точно се случва навън. Филмът показва единствено и само интимния свят на отглежданите в специални условия. По този начин оставя много широко поле за размисъл защо, как се случва това, но и за каква част от външния свят се отнася. Те реално не знаят какво представлява външния свят, те там ходят на гости, за кратко, при това в тесни граници.
Финалът беше ясен още от първите кадри и изключително силно изпълнен. Любовта, приятелството и животът са предначертани. Ако аз бях там знам, че историята ми щеше да приключи точно така, защото човешкият мозък може да се "програмира" макар и трудно. Нито ще ми дойде в акъла да бягам, нито да се самоубивам, защото ще съм расла в специални условия, ще съм възпитавана по специални порядки и няма да съм наясно със света навън точно, както и те не бяха наясно. За мен нямаше да съществува друга алтернатива, така както и за тях не съществува. Има и някаква особено тънка линия на внушение, че всеки от нас е длъжен да направи за света това, което му е отредила съдбата/Господ/обществото, за да изживее пълноценно живота си. Това, което според мен авторът би искал да ни внуши е, че клонираните биохимично са човешки същества, но те никога не биха били пълноценни човешки същества като нас, въпреки че изпълняват своята задача в кръговрата на живота.
Следва първото ми мнение за филма. Пренасям го тук от един познат на всички ни форум, датира от септември 2011 г. Пренасям го, за да е видно какви мисли са се лутали в главата ми, непосредствено след финалните надписи и за да си направя равносметка какво мисля сега:
Гледах "Never Let me Go" и не знам в коя тема да си напиша коментара... Бих нарекла този филм абсурд, но съм сигурна, че някой болен мозък някъде може да реши да отглежда деца по този начин... На околните на Хитлер и по - лоши идеи са идвали сигурно.
За мен морален проблем няма - утопичният свят, описан във филма, не е възможен, не е реален, не е морален, не е правилен и пр. ... Искрено се надявам да не ми се наложи да живея в такъв свят... Борбата срещу болестите на човека трябва да бъде в съвсем друга посока.
Дори не мога да приема разказа като "научна фантастика". Тези от вас, с които общувам повече из темите знаят, че съм страстен фен на фантастиката, фентъзито, свръхестествените явления и т.н. подобни. Описаният свят би бил назадък на човечеството, а не прогрес. В този смисъл дори и дефинирането му като "фантастика" е невъзможен.
Чудя се какво се върти в главата на автора на новелата, за да измисли подобно нещо, макар и ограничено в рамките на съдбата на трима.
Не съм сигурна дали бих препоръчала този филм... не съм сигурна, че искам още някой да се сблъска с подобен дискурс пък било то и на кино във времето си за почивка! Светът ни и без това е достатъчно натоварен.
В настоящия момент съм абсолютно наясно, че препоръчвам филма на всички, дори и само заради подходящия каст, цветове, образи... идея. Да, въпреки всичко филмът ми хареса!
Няма коментари:
Публикуване на коментар