Продукцията е съвместна между Гърция, САЩ и Франция.
Ако не съм споменала в предната си публикация за любимите ми филми е редно да кажа, че все повече харесвам киното на Балканите. Този филм е поредното доказателство за потенциала, който имаме в тази част на света, за сюжети и кино.
Действието се развива през 1922 г. Започва на остров Самотраки (Гърция), пренася се в гр. Смирна (Измир в дн. Турция), за да могат героите да отпътуват към Америка с кораб.
Норман Харис е американец, фотограф от Детройт, който оставайки без работа решава да се върне в Америка към неуспешния си брак.
Тя е Ники Дука - шивачка, стара мома (за тогавашните стандарти) от Самотраки с много сестри и братовчедки, за които няма съпрузи. Ники трябва да замине за Америка, за да се омъжи и спаси семейството си.
Ники и Норман се срещат на път за Америка на кораб, който носи надежда за стотици жени. Кадрите, наситена с емоция следват един след друг. Особено интересен е моментът, в който зрителя се запознава с "булките, поръчани по пощата". Това са жени, които отиват в Америка/Канада, за да се оженят за свои сънародници - емигранти. Те идват от най-различни места, за което ни подсказва разнообразието от народни костюми, с които са ходели по онова време жените от бедни райони.
Не ми се иска да издавам повече спойлери. Има филми, които е добре да гледаме неподготвени, за да можем да се насладим на всяка една минута и това е един от тях. Не мога да кажа, че не очаквах финала, но все пак се изненадах. Нито добър, нито лош - точно такъв, какъвто би следвало да бъде - логичен. Изненадах се от това как една тъжна история може да бъде изпълнена с толкова много надежда.
Още нещо, което ме впечатли е изборът на актьори Деймиън Луиз и Виктория Харалабиду (дано така се пише). Дори външният им вид показва ясно контраста между световете, от които идват.
Не знам защо обаче, за съжаление, Деймиън Луиз го гледам в трети филм след Сага за Форсайт и имам чувството, че той не може да излезе от образа на Соумс Форсайт. Искам да видя друго изражение на лицето, различно от това, с което гледаше Айрини.
Мога да изгледам този филм още много пъти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар