"Оф, пак ли тея?" ще си кажат някои от вас. "Да, пак!" ще отговоря аз. Всъщност аз не съм се изказвала по въпроса, та ми е за първи път. Тя, моята история с тях не е и много дълга - не съм обсебена и нямам намерение яростно да ги хваля и защитавам. Като съвсем нормален човек се загледах в сериал...
Беше почти принудително, защото бях в командировка и колегите, с които спях в една стая гледаха "Мелодията на сърцето". След това изгледах още няколко (бях студентка, на свободен режим) и ми харесаха. И защо да не ми харесат - красиви актьори, интересни истории, традиции, драма, романтика... чудесна дъвка за окото. Някаква особена екзотика лъха от тях. Може би не всеки я усеща, но я има. Картината от екрана ми е някак позната и близка.
Всъщност се радвам, че се появи нещо, което да измести латиноамериканските сериали от родния ефир. Силно се надявам да се появи нещо, което да измести И тъпите български версии на световните реалити формати вечер, но... подозирам, че това ще стане, когато татко ми купи колело (а, аз не мога да карам такова).
Друго важно искам да кажа - ако не бяха турските сериали моя милост НИКОГА нямаше да прогледа кино от Турция и Балканите (изключвам "Полицаят от Петльово Бърдо", с който израстнах). Първият ми турски филм беше "Guz Sancisi"/"Pains of Autumn" (2009). Безмислено е да казвам защо и как го гледах, важното е, че го направих... а след това изгледах още няколко турски филма и ми харесаха. Някак разширих погледа си към света. Толкова ми е писнало от Холивуд и старите филми с безкрайни нови прочити. След турсото кино преоцених европейското кино като цяло. И това е хубаво, много хубаво.
Сега съм си приготвила "Caramel"/"Sukkar banat" 2007, Франция/Ливан. Не е съвсем по темата, но след няколко турски филма и няколко арабски установих, че доста добре се понасям филмово с Близкия Изток. Надявам се да ми хареса и да му посветя малко място тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар