Септември е. Слънцето грее и осветява стаята, зеления ми килим, стъклената маса. Върху нея стои чаша топъл чай. Времето захладня, но е все още слънчево. Само преди месец пренаредих дома си и все още му се радвам. Уютно ми е. Нямам работа, която трябва да свърша. Цари безвремие. Значение има само книгата в ръцете ми.
Четейки, мислите ми се лутат в различни посоки. Трескаво обръщам страница след страница докато стигна финалните фрази. Усещам тъга. Не искам приказката да свършва. Отпивам глътка чай с любим плодов аромат и си мисля как е възможно да усетиш книга по начинът, по който усещаш чаша топъл черен чай... силен, леко горчив, с капка лимон и една единствена бучка захар... точно като живота...
Романът разказва историята на четири поколения жени от една и съща фамилия, белязани от традициите на кюрдското село край река Ефрат, откъдето произлизат. Джемила и Пембе са близначки - огледални образи една на друга. Пембе се жени и със съпруга си заминава в Англия, а Джемила остава в селото, сама. Историята им, започнала още с живота на тяхната майка е изтъкана така, както са заплетени нишките в дантела. Трудни за следене в началото, по-нататък отделните разкази за героите, придобиват един общ смисъл. Срещат се, отдалечават се, оплитат се, доказвайки колко силно свързани сме хората помежду си. Делим се постоянно, но истинска раздяла не е възможна. Всеки миг добавя свой отпечатък в сърцата и телата ни, а ние го предаваме на децата си. Така Искендер, отгледан в Англия, става "жертва" на света, от който идват родителите му.
Хиляди пъти съм казвала, че не обичам женски книги.
Хиляди пъти съм се отегчавала, четейки за драмите на някоя жена, която често не знае нито какво иска, нито как да го постигне.
Хиляди пъти обаче съм се прекланяла пред силните женски образи, както в изкуството, така и в реалността около мен.
В "Чест" намирам точно тези силни женски образи, които аз обичам - непреклонни, с дребни недостатъци, които ги правят плътни, истински.
При мъжките образи е интересна символиката. Те сякаш са поставени на кръстопът - или да се "пречупят", "подчинят" на новото и да се успокоят, или да пропаднат надолу. В един нов свят любовта и честта придобиват ново изражение, нов смисъл дори. В същото време, мъжете са по-адаптивни към непознатия живот, а носители на традицията остават жените.
Романът в началото изглежда някак разхвърлян. Започва с едно, после прескача години, продължава с трето... глава, след глава, след глава. Интересен похват, бих казала доста внушителен в този случай. Постепенно увлича така, както увличат приказките. С напредване на страниците историята се подрежда.
Хареса ми.
Хареса ми начинът, по който авторката, Елиф Шафак, противопоставя два свята.
Хареса ми, защото го е направила деликатно, леко, без излишна драма и силен оценъчен момент.
Струва ми се, че каквото и да кажа, ще е в повече. Не бих споделила дори и едно изречение за сюжета или за героите, защото удоволствието в тази книга идва с изненадите, които ни поднася.
Приятно четене!
Няма коментари:
Публикуване на коментар