Напоследък през главата ми минават доста тъжни мисли свързани с развитието на човешкия род. Убедена съм, че не вървим към по-добро. Съвсем спонтанно реших, че ми се гледа нещо фантастично и след препоръка от мила приятелка - фен на фантастиката като мен, загледах Elysium (2013). Така и не дойде сгоден момент и подходящо настроение да го гледам на кино през 2013 г., но нещо ми подсказваше, че не трябва да го пропускам, а и отложеното удоволствие казват, че било хубаво нещо. За жалост историята с нищо не опроверга мрачните ми мисли за бъдещето на човешкия род. Технически - изключително напреднали, но нравствено сме показани също толкова пошли и грозни отвътре, колкото сме и сега.
Сюжетът е простичък. След стотина години богатите са се изнесли от планетата Земя, защото тя е пренаселена, върлуват зарази и глад. Тези, които остават на Земята съответно работят неуморно за кефа на онези, които живеят на Елизиум. Подминавам клишетата, защото са поставени елегантно между совалките и мърсотията по планетата. В тази обстановка се запознаваме с Макс (Мат Деймън), Фрей (Алис Брага), министър Делакорт (Джоди Фостър) и разни други хора, които приятно подпълват картината с чудесно подбран актьорски състав. Още от първите кадри ни става ясно, че богатите ще се борят за още пари и власт, а бедните за свобода, братство, равенство и ей такива стандартни нещица.
Тук може би идва момента да се запитате "Какво пък толкоз! Гледали сме го това 10000 пъти!" Да, гледали сме го, не е уникално. Обаче от първата до последната минута залепнах като ваденка на екрана. Опозицията Земя-Космос беше толкова ярко изразена, че до финалните надписи гледах все едно буца ми е заседнала в гърлото. Паралелно със Земя-Космос са противопоставени грозно-красиво, чрез плашещо спокойната монахиня. Грозно-красиво на Земята и от Земята към Космоса и грозно-красиво в Космоса, както и от Космоса към Земята. Грозно и красиво като визия, но и като морални категории. На фона на разните фантастични комиксови щуротии и Стар Трек не-знам-кой-номер, дори само заради детайлите с този мотив, си заслужава да бъдат отделени два часа.
Към това добавям и образа на главния герой, който някои биха определили като егоист. Къде се е чуло и видяло в американски филм мъж да прави нещо, мислейки само за собственото си благо??!!!?
Трето положително впечатление - екшън-сцените бяха в едно от най-приличните количества, на които съм попадала от доста време насам. След "Pacific Rim" (2013) (да, детско е филмчето, хареса ми, но е само за убиване на времето) няколко изстреляни свръх-технологични патрона и един юмручен бой са напълно приемливи.
От финала съм напълно удовлетворена - малко клише, малко драма, малко поуки и малко светлина в тунела. Нямаше как да е друг. Без захар и с щипка любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар