Мечтаех си да прочета този роман от 2010 г., когато скоро след запознанството ми с турското кино, изгледах Mutluluk (2007). До онзи момент бях чела само специализирана научна литература, някои извори, Евлия Челеби и Орхан Памук, с когото не мога да кажа, че се спогодихме. Така преди около месец, след като вече бях подготвила "Шантарам" в четеца си, случайно намерих една изостанала бройка на "Щастие" в книжарницата и за пореден път пренаредих списъка с книги, които чакат да бъдат прочетени. Много, много, много започнах да се надявам книгата да се окаже това, за което съм си мечтала и очаквала толкова дълго. За радост надмина всичките ми очакания.
Стилът на Ливанели за мен е сравним с приказките на Шехерезада. Една страница, две, три, сто... и на другата сутрин се събуждаш, а отгръщането на глава след глава се е превърнало в жизнена необходимост. И така до последната страница. Става ми забавно като се сетя как от всички книги в списъка, между които се колебаех, избрах "Шастие", за да уплътня поне седмица в четене. Бях сигурна, че след като в основата на историята е изнасилено от чичо си младо момиче, което трябва да избере между самоубийството и "пътуване до Истанбул", от което никое момиче не се завръща, то книгата ще е тежка, лепкава и откровено отблъскваща. Е, оказа се точно обратното.
Първо, впечатление ми направиха майсторски нарисуваните светове (на мъжете - жените; на образованите - необразованите; на богатите - бедните), които се гледат отдалеч. Сякаш се привличат и отблъскват, но всъщност, дори и в Истанбул не могат (или е трудно) да се срещнат. Постепенно, с напредването на историята, чрез хората, с които Мерием и Джемил се срещат, читателят се запознава с различните лица на Турция, която по думите на американския журналист, пътуващ във влака е трудно да опознаеш, но още по-трудно да опишеш.
Ливанели ни разхожда от кирпичените постройки в далечната Анадола, през мечтания Истанбул, до площад Пикадили в Лондон, чак до Бостън. В тази разходка се опитва да даде своето обяснение на греховността на жената, изневярата, разпространилото се напоследък забраждане, войнишкия живот, религиозните конфликти, турския елит и т.н, и т.н. Той критикува както традициите, така и съвременния начин на живот, които изглеждат еднакво гнили на страниците на тази книга. Героите му отразяват тези проблеми от собствения си житейски опит. За Мерием (гео)политиката не съществува, тя търси своето малко чудо сред нещата, които не може да си обясни. Джемал е продукт на политика, религия и пропаганда. Той трудно би могъл да погледне отстрани картината и да я оцени. Професорът е образованият интелектуалец, който наблюдава, но не прави нищо. Общата картина е парадоксална.
Особено удоволствие носят тънките психологически моменти в разказа за вътрешните борби на героите. Мерием - между греха, ограниченото място на жената, микросвета, който обитава и възможността да бъде свободна; Джемал - между дълга към баща си, ограничения си, но все пак разчупен от войната и контакта с бойните си другари светоглед и личното си усещате за справедливост/ несправедливост, което крие някъде дълбоко; Професорът - между бляскавия, но празен живот, с който е свикнал и забравената си същност, която решава да намери бягайки от всичко. И за тримата приземяването след полет се оказва тежко и травмиращо, въпреки извоюваните малки победи по пътя.
Адмирации за автора, който преплитайки всички тези безкрайно различни мотиви не успява да натежи. Точно обратното. Сякаш всички те живеят в хармонично цяло и показват лицата си само, когато бъдат извикани.
Давам си сметка, че Турция, за която Ливанели ни представя в "Щастие" е субективна, от което следва да не е абсолютно вярна и точна. Все пак за да разберем една държава и да разберем една политика, ние трябва да се обърнем към културата, отразена в художествената литература, която често подценяваме. В този смисъл за мен Зюлфю Ливанели е подходящ извор на идеи и гледни точки. Докато се опитва да дава отговори той не величае, но и не обвинява. Не съди. Обосновава постановките си, но изводите оставя за читателя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар