След близо 6 години най-сетне стигнах до "District 9". Признавам, беше със силен начален тласък от приятелка, която както винаги ме предизвика с анализа си. Започвам да си мисля, че знае твърде точно къде да ме ощипе. Тъй де, любопитството ми е всеизвестно и обичам да го гъделичкат! :)
Допълнителен стимул беше Нийл Бломкамп. Оказа се, че е режисирал и "Елизиум"(2013) - много харесах филма, въпреки мрачните мисли за бъдещето на човечеството. Година по-късно все още го помня ясно - това е показателно. (Можете да прочетете тук по-подробно) Обърнах внимание на режисьора тази година заради излизането на екран на Chappie (2015), който също дава интересна заявка, но все още не съм изгледала и скоро няма да се случи.
Сюжетът на "Сектор 9" е банален. Идват извънземните и не си тръгват. За разлика от всеки друг път, корабът им акостира не над голям американски град, а над Йоханесбург. Изненада! Освен това приличат на хлебарки, ама от най-гнусните. Ирония или гениално послание към човечеството, което ще загине веднага след изчезването на пчелите, но ще остави след себе си хлебарките?
Обществото и политическите кръгове естествено реагират неадекватно и съвсем естествено (като едно голямо холивудско клише) нито се опитват да разберат посетителите, нито постигат особено добри междувидови отношения. За сметка на това харчат патрони на килограм за единица време. Най-хубавото е, че клишетата свършват тук, а създателите на филма доказват, че и най-простия сюжет може да бъде достатъчно широко поле за действие.
Филмът е заснет в стилистиката на документалните филми, които излъчват например по National Geographic - случилото се е вече история, за която свидетелстват множество архивни записи и интервюират разни хора - близки или участници в събитията.
Този път герой на труда става безличния, средностатистически, леко глуповат и страхлив човечец, на когото е наредено да действа в условия на междувидова криза. Той е лесноманипулируемият избор за "мръсната" работа. Толкова сме свикнали на екрана да гледаме широкоплещести спасители на света, че дребничкият Викус изглежда като клоун. Ето това обаче засилва реализма. Не всички сме супергерои и не се знае каква роля ще изиграем, когато те кацнат на нашата планета.
Финалът е потискащ. Саундтракът подчертава усещанията и се нарежда сред любимите ми.
Да си призная, това не са извънземните в моите представи. Не искам да бъдат. Също така това не е човечеството, което бих искала да ги посрещне. Имам слаба надежда, че в крайна сметка земляните ще се покажем в по-добрата си светлина, когато дойде момента и няма да се налага да изживяваме "Следите" на Шаямалан (Да, същия! С Мел Гибсън. Все още притрепервам от страх.).
Хареса ми дълбочината, в която очертания придобиват понятията различие, сегрегация, бедност, насилие - задължително в този ред и в тази зависимост. Надали човечеството ще се избави от тях. Е, може би на Трантор, но и Азимов май не е съвсем сигурен.
Хареса ми това, че посланията са индиректни и без показността на "Аватар" да кажем (също го харесвам много, не е критика).
Хареса ми заигравката с възможните мутации на човешкото тяло, която продължава с малко по-различен ъгъл в "Елизиум".
Хареса ми голямата въпросителна в последните минути - какво предстои? Никой не знае, защото никой не се опитва да разбере!
Няма коментари:
Публикуване на коментар