"Харесвам интернет. Не, обичам интернет. Той или тя е в краката ми. Това е един демократичен свят, в който всеки относително грамотен може да си пробва късмета и, рано или късно, той ще излезе според възможностите и потребностите."
Темата за т.нар. интернет емигранти ме привлече, защото е актуална в условията на увеличаващ се брой канали за комуникация. В някакъв момент от живота ми и аз съм била (а може би все още съм) интернет емигрант и имам нужда от някакво обяснение на феномена. По-привлекателно от това, обаче, беше името на Станислава Чуринскиене. След "От космоса с любов", в която се влюбих безвъзвратно, очаквах много и получих много. Ако сравня Космоса с диамант, то Second Life е по-скоро полускъпоценен камък. Не се нареди сред любимите ми книги, но всяка минута, отделена за четене на Чуринскиене си заслужава!
Прочитът ми отне адски много време - почти месец. И не, вината не е в книгата или авторката. Вината е в мен. Беше доста досадно да заспивам вечер след вечер преди да успея да прочета поне страница. Много исках да разбера какво става на финала, но той все не идваше. Ако ненавиждам нещо, то е да не мога да си дочета книгата бързо, особено ако е тънка! В нормални обстоятелства Second Life-Reloaded би ми отнела не повече от 3-5 дни.
Историята на пръв поглед е съвсем обикновена. Лив Кристин - объркана (бих казала нещастна) жена, с травми от семейството се опитва да намери себе си в новия свят, който компютрите и интеренет ни предоставят. В днешно време много голяма част от нас отиват във виртуалното пространство, където могат да проектират и да експериментират с различни свои образи, чувствайки се свободни и недосегаеми. Човек не би могъл да бъде наранен от непознати, намиращи се на хиляди километри, чиито истински лица и истории са скрити. А и звучи много привлекателно да играем/ да бъдем с някого, но когато ни омръзне просто да натиснем exit и shut down. Лесно и бързо можем да създадем ново аз, да редактираме това, което не ни харесва в старото или да убием вече ненужното аз.
Но какво се случва ако и когато границите между образа, който градим в интернет и истинското ни аз се размият до момент, в който не можем да различим реалното от виртуалното?
Как можем да се върнем към "първия" си живот и да овладеем илюзията, че лесно контролираме "втория" си живот, само защото лесно можем да натиснем Х?
Финалът на Second Life не ни отговаря на тези въпроси. Не е необходимо. Станислава Чуринскиене ни дава възможност да решим задачата по свой начин. Тя отново ни показва как простата история може да се превърне в дълбок психологически анализ без да тежи или да остане неразбрана. Диляна, заобикалящите я хора и виртуални образи са изградени логично и пълноценно. Изводите са кратки и ясни. Second Life не е история за виртуалния живот, а за липсващите, ограбените или неизживяните неща в реалния ни живот. На пръв поглед с Лив Кристин не се случва нищо особено и не се променя, но за 265 страници тя се преражда. Second Life е книга, която всяка жена (а защо не и мъж) трябва да прочете.
"Изглежда че не допускаме в живота си хора, а кадри, които отговарят на ясно определени длъжностни характеристики. Такива, които се вписват в плана. А аз си пожелавам хора, които да са достатъчно големи като личности, за да объркат плана ми, само така мога да раста."
Няма коментари:
Публикуване на коментар