Sense8 (2015- )

- You have seven other selves now. You can access each others knowledge, language, skills...
- I'm loosing my mind!
- No, it's just expanding.

Дълго след края на Sons of Anarchy не успявах да намеря сериал, който да ми хареса. Е, за мен е удоволствие да драсна няколко реда за Sense8, който Netflix пуснаха наведнъж в началото на юни. Истинско удоволствие е да се споделя, когато очаквани с нетърпение серии се окажат повече от това, което трейлърът е обещал. Още по-голямо удоволствие носи фактът, че след незнамколкодесетки фентъзи/ фантастични бози, които си се опитал да гледаш (с надежда, но само, за да се убедиш, че не стават), се окаже, че някой, някъде е създал история, с която опровергава усещането ти, че в научно-фантастичния жанр нищо ново и интересно не може да бъде създадено. Бих пила по повода, но все още няма обяд!

В първи епизод виждаме осем човека от осем града в различни точки по света, с различни социално положение, пол, сексуална ориентация, раса, националност, начин на живот и ценности виждат като в сън едно и също събитие. Постепенно от разказа за тяхното ежедневие зрителят се пренася в паралелната реалност, в която тези осем човека могат да се свързват, да комуникират помежду си, но и да се превъплащават един в друг при нужда. Връзката между тях се засилва и усложнява в течение на времето, паралелно с постепенното осъзнаване на това, което им се случва. Те от една страна се борят с личните си провали и неприятности в живота, а от друга - с общ враг, който се опитва да ги изтреби (щото не е прието да нарушаваш реда с различността си). 

За да бъда обективна, може би е редно да кажа, че започва объркващо - кой къде е, какво вижда, за какво се бори... не е ясно. Даже някои кадри досаждат с продължителност и детайли, за които зрителите не сме попитали. Не се изкефих на мексиканската история например, но това няма никакво значение. На финала всеки елемент си идва на мястото като парченце от лего, намерило своето другарче! 

Сценарий, каст, музика - без забележка. Лана и Анди Уашовски (да, вече не са братя, а брат и сестра), които (изненадващо за мен) успяха да зарият в дъното през 2015 с "Пътят на Юпитер"/ "Jupiter Ascending", за когото не бих могла да намеря дори и една добра дума, ме върнаха във фенклуба си. 

Впечатлиха ме визията, динамиката на действието и усещането за реалност (включваща реализъм и натурализъм) в сериите. Преплитането на 8 различни съзнания е трудна, но очевидно изпълнима задача. Обяснението на феномена - също. В случая на зрителя е дадена толкова информация, колкото е необходима, за да започне да задава въпроси, да търси отговори и да почувства нуждата да гледа нататък, но без директни отговори. Не се търси нарочно научната гледна точка, но фактите стават ясни посредством ежедневните сблъсъци, които хората с мозък, работещ на различна честота от общоприетата, биха могли да имат. Акцентът пада върху рефлексията на "свръх"-възможностите в ежедневието на индивидуално, но и на групово ниво. За разлика от други сюжети, в които се набляга на това как хората със "свръх"-способности помагат на простосмъртните, то в първи сезон на Sense8 авторите изследват какво се случва вътре в съзнанието им, какво правят за да се преборят с различието, да се научат да живеят с него и да оцелеят. И така до финала, който аз приемам като клифхангър и с надявам догодина по същото време да ликувам с втори сезон. 

Приятно гледане и наздраве (вече е обяд)!