The Walking Dead / Живите мъртви (2010 - )

Зомби-апокалипсис? Възможно ли е хората да бъдат поразени от вирус, който превръща в зомбита всички, които умрат? Възможно ли е на тази основа да бъде създаден сериал, в който образите са толкова реални, че гледаш и осъзнаваш как случващото се на екрана би могло да бъде истина?

Да, възможно е!

"Живите мъртви" е точно този сериал, в който стандартно глупава апокалиптична картина се превръща в история с реално развиващи се образи, които носят на зрителя пълно удоволствие.

Може би трябваше да започна с факта, че мразя зомбита. Мразя ги, гнусни са ми - гнила, разлагаща се, безмозъчна плът, която се храни с живи същества, разкъсвайки ги по най-безобразен начин. Група приятни хора, обаче, с които комуникирам буквално ми промиха мозъка обсъждайки всеки един сериален детайл. Паднах в плен на желанието си да се включа в групата, тотално подведена от любопитството си. За моя най-голяма изненада се оказа, че това е най-добрият сериално-филмов избор, който съм правила в последните месеци.

Не е възможно да разкажа и да обясня какво точно ми харесва и защо едвам изтърпявайки позивите си да повърна изгледах настървено два сезона и половина гнилоч на екрана, а останалите очаквах с тотална липса на търпение.

Всичко започва с реакция на един човек - Рик Греймс (Андрю Линкълн) след зомби-апокалипсиса - самосъхранение и грижа за семейството и дома. В някакъв момент той намира друг човек, с който си помага, след това в играта се включва цяла група оцелели, която постепенно се увеличава (или намалява според броя на умрелите). Тази група намира други оцелели - индивидуално или в група, с които си си сътрудничат или се бият за надмощие. И так пред нас се изгражда един микромодел на обществото, поставен в екстремни условия, в които трябва някак да преживееш следващия ден. А физическото оцеляване зависи от груповите действия и изявата (или съответно подтискането) на индивидуалните щения.

В това микро-общество са включени пълен набор от характери, развиващи се с всяка изминала серия. Имаме млади хора, деца, възрастни, мъже и жени. Виждаме хора с воля за живот, борещи се, оцеляващи на всяка цена, но виждаме и противоположното - хора, които искат мъката на този свят да свърши за тях. Ужасът и безнадеждността вадят най-лошото във всеки от героите ни и стимулира развитието на патологиите, зародени още в детството им.

Като към всичко описано по-горе прибавим напълно сливащ се с обстановката саундтрак, забележителната работа на хората, които изработват зомбитата и възможно най-подходящия каст, получаваме парадоксалното състояние на пълна погнуса, примесено с удивление и тръпка.

На този сериал му липсват три неща - глупави клифхангъри, измъчени туистове и изкуствено внушеното напрежение. Всичко се случва естествено с интересна динамика. Мога само да кажа едно голямо "Браво!!!" на екипа в очакване на четвърти сезон, който вече се снима!