Това е канадски сериал с общо 75 серии, разпределени в 5 сезона. Нямах ни най - малко желание да го описвам тук, но миналия месец, преглеждайки последните серии установих, че това е един от малкото сериали, които са ме удовлетворили напълно.
Преводното заглавие е "Преломен момент"/"Точка на пречупване". Нямам идея дали са го давали по българска телевизия, дори не помня как попаднах на него. Всъщност след "The Unit" (2006 - 2009) и "Spooks" (2002 - 2011) няма много сериали от този тип - криминални, трилър, военни, които да привлекат вниманието ми. Да не говорим, че избраните актьори не са сред най-популярните имена, които сами по себе си са реклама и водят зрители само, защото са любимци. Познат на широката публика у нас мисля, че е само Ерико Колантони ("Veronica Mars", "Just Shoot Me!").
Историята се изгражда около тактически полицейски екип в Торонто, който се занимава с разрешаването на специални ситуации с включени заложници, бомби, тежко въоръжени престъпници, самоубийци и др. Целта на този тактически екип е да предотврати прилагането на сила и съответно преговорите с обекта, който застрашава мира/безопасността на гражданите, са задължителни. Всяка серия започва с кадри от "точката на пречупване" на обекта. Най-общо това е моментът, в който или обектът ще се предаде и историята ще завърши благополучно, или ще трябва да го елиминират, за да спасят каквото има за спасяване. След тези няколко секунди, започва разказът на историята отначало до разрешаването на случая. 75 епизода все едно и също, което в някакъв момент дори омръзва. Но този сериал не е направен да бъде гледан настървено накуп. Съвсем спокойно човек може да му отдели няколко месеца без да очаква всяка серия със затаен дъх.Е, разбира се, виждаме и елементи от личния живот на нашите герои. Ключовата дума тук са елементи. Те са достатъчно, за да направят гледащия любопитен, но без да се впускат в детайлно запознанство със съдбата на всеки един полицай. Драматичните моменти като цяло са приятно разнесени из сериите, като се редуват с доза комични ситуации. В течение на времето се създава някаква цялостна история, но зрителят не губи, ако случайно пропусне епизод.
Flashpoint ме спечели с внимателното си отношение спрямо психологията на полицая, включваща както стандартните клишета, така и развитие на образите извън рамката на "ние сме полицаи, значи сме неуязвими супермени, които от нищо не се страхуват". Във финалните епизоди кръгът от поставени въпроси още в епизод 1 се затваря. Образите търпят развитие и също остават завършени. Това заслужава да се отбележи имайки предвид, че повечето сериали в днешно време приключват в нищото или ако не, то трупат безкрайни безсмислени сезони.
75 епизода са напълно достатъчни да бъде разказана една история, а за мен това бяха 75 часа чисто удоволствие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар