Romance

или "Романтичните филми, които препоръчвам".

Обичам ром-коми, но... не чак толкова, та да им отделя време и внимание. Със сигурност, обаче, има романтични филми - драми, които карат сърцето ми да тръпне, избиват сълзи в очите ми и всеки път, гледайки ги да си мисля колко много обичам човека до мен. Да, за такива филми си заслужава труда.

Надявам се тази публикация да има продължение.
Защото всеки човек има нужда от доза позитивизъм.
Защото всеки човек има нужда поне за миг да се отърси от заобикалящата го злоба, цинизъм, високомерие...

Последният романтичен филм, който гледах е Silver Linings Playbook (2012). На български е преведен като "Наръчник на оптимиста" и за него се изписа доста в интернет пространството. Беше удоволствие да го гледам.
Накара ме да си помисля за малките неща, които преобръщат живота ни.
Накара ме да си помисля за лудостта на всеки от нас, с която сами или с партньора си се борим ежедневно.
Накара ме да си помисля за любовта и свободата да я изпитваш.
Накара ме да си помисля за позитивизма и негативизма в живота ни.
За мен това е един от малкото романтични филми, в които всичко си е на мястото без да нагарча от захарен сироп или да прелива от брутално тъпи комични моменти, пришити като кръпка. И всичко това е преплетено с лека ирония спрямо поне три проблема на обществото в наши дни. Определено заслужава и 8-те си номинации за Оскар!
Всъщност аз посегнах към него основно заради Дженифър Лоуранс, която направи великолепна роля като Катнис Евърдийн в The Hunger Games, и не сбърках. В "Наръчника" тя е толкова различна, цветна, по детски наивна, истерична дори. Пълна противоположност на мълчаливата и сериозна Катнис. Ставам вечен неин фен и се надявам дълго да ни радва от големия екран.


Странно, но филмът, за който се сетих след "Наръчника" и който също бих препоръчала е One day (2011), на български преведен "Винаги в същия ден". Той носи силно романтично усещане и по много простичък начин показва предопределеността в живота. Илюстрира различнита фази, през които преминава всеки един от нас, за да постигне душевен мир с подходящия партньор, със сродната си душа. Всеки може да намери частица от себе си в Емма (Ан Хатъуей) и Декстър (Джим Стърджс). Химията между двамата актьори е доста убедителна и си взаимодействат с лекота.
Ако "Наръчникът на оптимиста" е истеричен, експресивен, то "Винаги в същия ден" е спокоен, тих, но много дълбок. Лигавият, стандартно - романтичен финал е заменен с донякъде изненадващ завършек на развиващите се в 20 години отношения между двамата герои. А нима любовта може да завърши? Някога? Не, тя остава в душата на човек и се възпроизвежда отново и отново.

Докато текат финалните надписи и след двата филма изпитах особено положително чувство, някак без причина, че съм жива, че не съм сама и най-важното, че чувствам любовта.

Надявам се да има още много такива филми, които да запиша тук!