сряда, 23 януари 2013 г.

Три филма от 2012 г., които препоръчвам

Честита 2013 година! Преживяхме "апокалипсисЪТ"! В очакване сме на следващия! и докато чакаме... някои от нас гледат филми.

Ха! Изненадващо, но се оказа, че празниците преминнаха опръскани с много кръв и драма! Приказният момент, започнал с "Хобит" в навечерието на Коледа, набързо приключи с "Хобит". Толкоз! В последствие, обявявайки бойкот на лигавите коледни филмчета, въртящи се по всички телевизии и в стремежа си да не виждам лицето на Маколи Кълкин (Стига с тоя Сам в къщи! Аман! Цял живот, всяка Коледа, вече по всички телевизии, често по едно и също време!), реших да наваксам с филмите от 2012 г.

1. Savages (2012) на Оливър Стоун - не помня защо привлече вниманието ми. Може би заради Блейк Лавли. Дамата ни е добре известна от Gossip Girl, който завърши много банално, при това съвсем скоро. Красавица е, нали? Въпросът беше дали освен буйна руса грива притежава още нещо. За мен това е все още спорно, но установих, че на голям екран изглежда толкова зашеметяващо, колкото и на малък. Всъщност добре се справи. Получава голямо "Браво" от мен и пожелания да продължи в същия дух. Надявам се в бъдеще да видя и нещо повече от неориентирано богато момиче, покрай което гравитират де що мъж има в сценария. Мисля, че го може и при всички положения ролята на Офелия е стъпка напред.
Историята във филма не е нито нова, нито уникална - секс, наркотици, мексиканци, полиция и както винаги, става дума за много пари. За сметка на това е приятно разказана през очите на Офелия.

2. Lawless (2012) - Том Харди? Джесика Частейн? сухият режим в Америка? Е, няма как да не се получи добра история, нали? Дори Шая Лебьов не изглеждаше абсурдно в нея. Всъщност му бяха отредили най-подходящата за него роля - на глупак. Първоначално не знаех дали ми харесва или не, но връщайки се назад в мислите си го препоръчвам, включително с малките му слабости. Една от които Миа Васиковска - твърде много прилича на Гуинет, а две като Гуинет на голям екран ми идват в повече. Всъщност най - задържащо вниманието ми, се оказва атмосферата - груба с аромат на тютюнев дим, а някъде в далечината се показва малко любов и мъничко човечност. Всичко това на фона на една типично американска легенда за трима братя и много домашен алкохол.

3. Django Unchained (2012) - Куентин Тарантино, Кристоф Уолц и Леонардо ДиКаприо на едно и също място! Един от най-очакваните филми за годината, вече е номиниран в 5 категории за Оскар. Тръгнах с предубеждение и лека досада от 3-часовата му дължина. Е, не ги усетих. Те преминават като скоростен влак в изкусни, въздействащи диалози и монолози, най-вече с участието на Уолц. Но дали това би могло да учуди някого? Много похваленият за играта си Джейми Фокс показа, че дори когато мълчиш, можеш да го правиш така, че да изглежда умно, на място и достойно за приветствие във филм. Интересен е ДиКаприо в ролята на първокласен злодей, чието око ни най-малко не трепва докато човек бива разкъсван от кръвожадни псета. Това е нещо ново в неговата филмография на добър, смел, силен, герой, който нещо спасява... Малко ми напомни за ДиКаприо в "Бандите на Ню Йорк", но с напълно противоположен заряд. Тук той развива образ, в който няма ни косъм, ни намек за положителност.
А свободата (защото все пак за окови говорим)? Свободата е винаги на върха на копието - трудно постижима, но сладка. В този филм тя отново е скъпо платена.

Обединих тези три филма в една публикация, защото имат няколко елемента, които намирам за общи. Първо е приятният за ухото саундтрак, който в Джанго на моменти е главно действащо лице. Второто е наличието на доза ирония и абсурд в детайлите - костюми, музика, случки с нашите герои или други. Има някакъв вид "преиграване" на част от актьорите, което прави образите им хумористично-иронични, а действието свежо. Имаше моменти, в които съм се смяла с глас, въпреки че действието е далеч от комедията. Трето е определението на филмите като кървави и брутални. Нали не очакваме всички филми да са изпъстрени с цветя и рози или пък да са потънали в сълзи и сополи, само, защото гледаме драма?
Все пак предупреждавам - за хората със слаби сърца и непоносимост към кръв не са подходящи.

След това силно начало се надявам на филмово - силна, с по-малко разочарования 2013 г.!
Приятно гледане :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар