Тази седмица приключи 6-ти сезон на "Синовете на анархията", а това е вторият пост, който пиша в тяхна чест. Заслужават! Не бих казала, че сезонът приключи толкова неочаквано, колкото... тъжно? в тотална безизходица? без светлина в края на тунела? Приключи с драматичен клифхангър. Не съм сигурна дали съм гледала по-отчайващ край на сезон във всичките сериали, през които съм преминала. Дори и "Живите мъртви" до този момент не са постигали този "уау"-ефект!
Едно е ясно - всеки получава това, което е заслужил. Надявам се, че никой не си е мислел, че човешко същество, което убива купчина народ след това живее щастливо в голяма къща на френската ривиера. Винаги последиците са за сметка на най-близките. Да осъзнаеш грешките си, да поставиш живота на друг пред собствения си, да се покаеш и предадеш изисква сила и характер. От епизод едно през 2008 г. до последния за момента епизод, Джакс е изграждан именно като справедлив, с точно такава изключителна сила в себе си. До последната минута сценаристите не отстъпиха от тази идея на фона на безгранична жестокост, показвана от околните нему. Всъщност той също стана жесток, но... за разлика от Клей... има надежда да изкупи греховете си. За жалост след доста жестоко наказание.
Зрителите знаехме как ще приключи един или друг герой - всяко действие и жест подсказваха за съдбата на Клей, Тара, Джема, Ниро, Боби и останалите... и въпреки това Кърт Сътър и компания ни поднесоха изненади, оставяйки след себе си само въпроси. Не съм сигурна, че Клей се мъчи достатъчно. Не съм сигурна, че Джема ще получи наказанието, което заслужава...
Трябва да призная, че изпитах лек ужас от вероятността "Синовете на Анархията" да загуби своята индивидуалност, включвайки стрелбата от дете в началото, но това не се случи. Евала на сценарния екип за баланса, който постигнаха без да пренебрегват полит-коректните теми!
Също така трябва да призная, че колкото и рядко да се изненадвам от сериали, то "Синовате на Анархията" не само ме изненада, а и ме втрещи до състояние на ступор. Досега съм гледала сезоните (с изключение на трети) поне по два пъти. Е, сега нямам сила да изгледам втори път сезона. Нямам сила да се възрадвам на сините очи на Чарли Хънам в "Пасифик Рим". Виждам го подпрян на кухненския под, целия в кръв... Нямам сила да гледам дори Пеги Бънди без да се сетя за последните кадри на Джемма.
Сега какво... чакаме да дойде месец септември 2014 г.! Лично аз смятам да се затрупам с работа и да не мисля за рокерите и компания, да не гледам нито едно видео с интервюта, да не видя тяхна снимка дори! Не искам подсказки, не искам дори промо-постер! Не искам и саундтракът да чувам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар