Sons of Anarchy - Final Ride/ Синовете на анархията - финалът (2014)

От мен няма да стане интересн блогър. Знам го. Даже не ставам и за блогър. Обаче в моменти като този, блогът е най-полезното нещо, което имам възможност да употребя.

"Синовете на Анархията" завърши телевизионния си път. Няма добавъчни сезони, няма спин офф, няма бонус-епизоди. След него нищо не остана, освен неизмерима тъга. Ако някога съм се опитвала да поставя един или друг сериал на почетно място в  сърцето ми, то "Синовете" помита абсолютно всичко изгледано от мен до момента.

Българският "Пръстен" на Вагнер

  Поредното доказателство, че българската култура е жива, е представянето на вагнеровата тетралогия "Пръстенът на нибелунгите" от Софийската опера и балет. 

"Любов", Елиф Шафак

Изключително рядко ми се случва да прочета книга и да се чувствам така, все едно съм загубила цялото време на света. "Любов" се нарежда в челната редица, веднага след "С дъх на канела" от Никълъс Спаркс.

Homeland/ Родина (2011-)

Не знам дали с прискърбие или по-скоро с радост разбрах, че "Homeland" ("Родина") е с потвърден 4-ти сезон, който се очаква през есента на 2014 г. За мен трите сезона дотук са добре разказана история, която може би трябваше да приключи. Със сигурност хората, които правят сериала имат какво да ни кажат, но... винаги си остава риска от "пресоляване на манджата".

От космоса с любов, Станислава Чуринскиене

Станислава Чуринскиене ни разказва за живота на Ангелина и отношенията с нейната майка - Лора, които са белязани от вярата в съществуването на извънземни и най-разнообразни висши сили, които диктуват живота им.

Няколко часа след като затворих последната страница на романа все още не знам какво имам да кажа за него. Знам само, че искам до говоря. Ако някой ме попита как бих определила книгата с една дума, бих посочила - спорна! Предполагам, че точно поради тази причина това т.нар. ревю може да звучи разхвърляно и неясно. Надявам се все пак да има хора, които да ме изтърпят до края. Смятам, че книгата си заслужава всяка минута време, отделено за четене, а и за дебат.

Battlestar: Galactica/ Бойна звезда: Галактика (2004-2009)

Поне 6 години минаха откакто гледах първи епизод на мини-сериала "Бойна звезда: Галактика" от 2003 г., с който започва историята. Не го харесах. Ни най-малко. Давам си сметка, че тогава не съм го гледала внимателно. Действието ми се струваше разкъсано, а апокалиптичната мисъл за сайлоните ме караше да потръпвам от страх (колкото и глупаво да звучи). Останах си с откъслечно изгледани серии, които ми се струваха безсмислени.

Тъй като в последните месеци на 2013 г., след зацикляне над "Дюн" напълно изоставих научно-фантастичната тематика, преди няколко седмици почувствах остра нужда да се изстрелям сред звездите. Сега, ако бях в период на безработие вероятно щях да изгледам "Галактика" за 4 дни. За моя радост това не се случи и блаженно се наслаждавах на 4-те сезона около три седмици (сериите са едва 73 - мъка, мъка, мъка! За справка: най-тъпият от Старгейтовете е 10 сезона с общо 213 епизода). Имах време да ги преживея и да ги осмисля. Отдавна не бях изпадала в такава приятна безтегловност докато гледам монитора. Освен редовните предпочитания и страсти към героите, това е един от малкото сериали, към които нямам нито една забележка по отношение на сюжет, заснемане, режисура, диалози/монолози, актьори и пр. Това е един от малкото sci-fi сериали, за който на твърде малко места си казах "Тея па! Откъде им дойде тва в кухите тикви!" В него почти няма серии пълнеж - сещам се за 4 или 5 общо за всички сезони, но пък са си съвсем на място за отмора. Образите са плътни и всяка реплика, всеки жест имат значение за развитието.