Днес е вторник. Вторник след тройно-критичен понеделник. Докато пиша си мисля как ми предстоят още пет и половина дни до края на седмицата, включително и четвъртък. Четвъртъкът обикновено е по-луд от вторника, та... Е, поне температурите навън не са минусови, ако това за някого би послужило като успокоене.
Сега, ако някой все пак е решил да ме прочете, ще попита "Защо е важно, че е вторник?" и ще бъде прав! Важно ми е, защото се опитвах 7 дни да дочета едни останали 20-30% от "Мъртвата зона" на Кинг. Преминах през служебни задължения, срещи разни, мигрена, висене в офиса... Върхът беше днес, когато, за да не отнема от времето, което се налага да посветя на работа се събудих в 6 (ШЕСТ) сутринта, с нарочното желание да си дочета 7-те % книга, които ми оставаха. Е, заспах докато чета, точно преди да цъкна на финалните страници. И преди почти да се разплача. Даже сега, докато ви разказвам, усещам слъзните си жлези в свръхпроизводство. Защото все пак я дочетох с кафето, след още час ободрителен сън. Бях се заблудила, че чета женско списание...
