Kelebegin Ruyasi/ Сънят на пеперудата (2013)

   Последната седмица страдам от остра липса на муза, желание за писане, инвенция и каквото още си помислите, нужно, за да се създаде нещо достойно за четене. В допълнение по всички закони за всемирната гадост страдам физически от болки, появили се незнайно къде, безсъние и неприятни зарази, заради което нямам сила дори да стана от леглото. Разбира се, винаги, когато се струпат такива обстоятелства работата е трудно-описуемо количество, а крайните срокове тъпчат мозъка като валяк върху асфалт. 

   В тази прекрасна ситуация може би някой от вас ще си зададе въпроса защо вместо да работя или да си почивам гледам филм! :) Е, няма да мога да дам логично обяснение, но... космосът така ми проговори! Всъщност пренасянето в някаква паралелна реалност винаги помага на мислите да се прояснят. "Сънят на пеперудата" (2013) успя да ме пренесе на друго място, в друг век, в друга епоха с различни проблеми.

Sons of Anarchy/ Синовете на анархията - 2

Тази седмица приключи 6-ти сезон на "Синовете на анархията", а това е вторият пост, който пиша в тяхна чест. Заслужават! Не бих казала, че сезонът приключи толкова неочаквано, колкото... тъжно? в тотална безизходица? без светлина в края на тунела? Приключи с драматичен клифхангър. Не съм сигурна дали съм гледала по-отчайващ край на сезон във всичките сериали, през които съм преминала. Дори и "Живите мъртви" до този момент не са постигали този "уау"-ефект!

Adore (2013)

Робин Райт и Наоми Уотс разказват историята на две приятелки от детинство, които изживяват най-тъжните и най-щастливите си моменти винаги двете, заедно със своите синове.

Чест, Елиф Шафак

Септември е. Слънцето грее и осветява стаята, зеления ми килим, стъклената маса. Върху нея стои чаша топъл чай. Времето захладня, но е все още слънчево. Само преди месец пренаредих дома си и все още му се радвам. Уютно ми е. Нямам работа, която трябва да свърша. Цари безвремие. Значение има само книгата в ръцете ми.

Четейки, мислите ми се лутат в различни посоки. Трескаво обръщам страница след страница докато стигна финалните фрази. Усещам тъга. Не искам приказката да свършва. Отпивам глътка чай с любим плодов аромат и си мисля как е възможно да усетиш книга по начинът, по който усещаш чаша топъл черен чай... силен, леко горчив, с капка лимон и една единствена бучка захар... точно като живота...

Под купола, Стивън Кинг

Дойде моментът, в който ме споходи вдъхновение да запиша впечатление от книга и тук. Много пъти съм казвала, че този блог е дневник първо за самата мен, а след това за евентуални верни читатели, които биха се зарадвали на мои впечатления за каквото и да било. Книгите са неизменна част от живота ми, но за много малко от тях бих тръгнала да пиша. Не защото не са ме впечатлили, а защото го смятам за по-трудно и изискващо.

Въпреки това не мога да подмина първата си среща със Стивън Кинг. Това е автор, към когото вероятно никога повече няма да посегна. Бях си въобразила, че е труден за четене, че описва страхотии, които няма да мога да преживея и ще сънувам кошмари. "Под купола" ме опроверга.

Ima Ai Ni Yukimasu/ Да бъда с теб (2004)

Историята идва от Япония - простичка, семейна, може би поизтъркана дори, поредната любовна такава... или не?