Размисли за музиката 2... операта

Какво си казвате като чуете "опера"?
Вероятно повечето от вас възкликват "О! Ужас! Дебела леля се опитва да пробие ушите ни с пронизителни звуци!" или "Опера е интернет браузър по - добър от експлорера". Сигурна съм, че много малко хора възкликват "Обичам Опера!" в несвяст. Е, аз съм от възкликващите, че я обичам. Това не е защото се изтъквам като преалено интелектуално възвишена или пък се стремя да бъда по - различна. Просто я обичам. Разбирам я доколкото мога и я обичам.

Операта е съчетание на всичко - музика, текст, танц, декори, костюми... всичко събрано заедно придава особено величие на това изкуство. Операта съчетава в себе си труда, таланта и вдъхновението на стотици различни хора, издига на почит силата и възможностите на човешкия глас като най - сложен музикален инструмент - дар от Бога...

Операта е възникнала в Италия неслучайно според мен. За мен тя звучи най - добре на италиански език, а Верди е ненадминат. Вероятно някой по - ревностен меломан би казал, че Верди е стандарт, канон, но нищо интересно или новаторско. Възможно е да бъде така, но на мен ми харесва и ми звучи прекрасно. Верди и неговата La Traviata е причината аз да заобичам операта в невръстна детска възраст и винаги ще бъде най - голямата ми любов. Написана е през 1853 г. с либретист Франческо Мария Пиаве, на основата на романа "Дамата с камелиите" от Александър Дюма - син. За съжаление в нашата си Софийска национална опера "Травиата" не помня откога не е играна, което се надявам да се промени (вероятно някога след като бъде изигран Вагнер). За мен остават записите и клипчетата в youtube (с Мария Калас  или модернизираната постановка, изиграна от Анна Нетребко и Роландо Вилазон).

Преди около година изгледах и балета "Дамата с камелиите" - кратък, но с изключително приятна и "цветна" мелодия. Може би не е най - доброто от балетното изкуство, но пък разтоварва съзнанието и насища сетивата с красота.

Имам си една мечта - да посетя Миланската Скала и да послушам Верди. Дано! (докато стане това - гения на Вагнер в Софийска национална опера. Оле!).