Titanic: Blood and Steel (2012)

През април 2012 г. се навършиха 100-годишнината от трагедията с Титаник. Киносветът не остана безпристрастен към тази годишнина. С най - голяма рекламна кампания излезе Титаник от 1997 г. на 3D. Съответно плачещите фенки на Лео от онова време имаха възможност да го гледат отново, мислейки си, че филмът е съвсем реновиран и давайки повече пари за билетче. Но не, същата сълзлива история си е, просто е украсена с малко ефект, който аз лично не виждам какво значение има. За пари е цялата работа, знаем. Освен това бяха излъчени още два мини-сериала.

Не съм изгледала Titanic (2012) с неговите 4 серии, а и не знам дали ще го направя. Не дава заявка за нещо ново, изключително и невидяно. Сигурна съм, че няма човек на този свят, който да не знае как корабът е тръгнал, как точно се е ударил в айсберга, разцепил се е на две и е потънал.

Мини-сериалът, който заслужава внимание обаче е Titanic: Blood and Steel (2012) в 12 серии, излъчен по Fox life преди няколко месеца.

Основната сюжетна линия се върти около историята на млад металург - Марк Мюър (Кевин Зегерс), който работи по строежа на Титаник. На фона на неговата лична съдба са насложени проблемите на работническото движение, общата икономическа картина, зараждането на политическите промени в Ирландия, религиозните конфликти между католици и протестанти, начинът на живот в Белфаст. Над всичко това е мечтата за една голяма стъпка в развитието на човечеството чрез нововъведенията при строежа на Титаник. И именно това отличава този сериал от любовните истории на борда, приключващи трагично. Не успява съвсем да избяга от клишето (особено в любовната история), но това не влияе на крайното усещане (за щастие на зрителя).

Новото и оригиналното в този прочит на събитията е не заснемането с нарастваща историческа точност на потъването, както във всички останали филми преди него, а събитията около строежа на кораба. Действието започва да се развива от 1909 г. и завършва с отплаването на Титаник през 1912 г. Това е най-големият му плюс. Поради тази причина този сериал винаги ще бъде на крачка пред останалите филмови разкази за кораба.

Прави впечатление интересният каст, смесица от американски, британски, италиански (а може и други) актьори - Крис Нот, Алесандра Мастониарди, Дерек Джейкъби, Нийв Кембъл, Мартин Маккан и др. Филмът е съвместна продукция на Ирландия, Обединеното кралство, Канада, Франция и Испания. Италианските актьори внасят визуална свежест, предават в пълнота образа на Белфаст, в който са събрани разнообразни хора, с различни религия и нрави.

Разбира се, бидейки телевизионен сериал не ми се струва реално търсенето на историческа точност, а и четейки за сериала не срещнах претенция за абсолютна такава. Дали абсолютно всички образи са изградени върху реални лица и събития ми е трудно да преценя. Порових се в Encyclopedia Titanica, където може да се намери вероятно най - актуалната и точна информация за катастрофата в момента. Интересни факти има публикувани и в електронния вариант на Britannica.

Трудно ми е да коментирам без да издам големи части от сюжетната линия. Впечатление ми направи и най - запомнящ се момент за мен в сериала е раждането на израза "непотопяем кораб", плод на засилената рекламна кампания. Към днешна дата този израз звучи страшно, но за времето си е било съвсем нова брилянтна идея.

Ако очаквате история с непредвидим край и изненада - ясно е, заради тематиката, че няма да я получите. Аз го изгледах от интерес към историческото време и предисторията на Титаник, очаквайки различен прочит на историята, поглед към инжинерните решения довели до трагедията. Получих приятна драма, разказ за това как съдбата ни се променя, променяйки често пъти цял един свят около нас, без излишна мелодраматичност и истерия, без излишна претенция и напън за оригиналност. С една дума - препоръчвам. :)