Надали историята би могла да изненада или впечатли някого. Все пак всички добре познаваме британската история от този период. Отделно от това за времената на Тюдорите са правени толкова много филми, че вероятността да не сте попадали на нито един от тях е много малка. Ще пропусна възхвалата на всичко британско и ще мина директно към въпроса.
Първо Кейт Бланшет има достойна конкуренция в лицето на Ан Мари Дъф, която също така много точно съвпада с образа на кралица Елизабет и от запазените портрети, и от изписаните за нея страници от историци и хронисти. Рокли, прически... пълна наслада.
Второ показването на човешката страна на владетеля не е нещо ново и уникално във филмите, но когато е добре направено, сравнението отстъпва място на удоволствието от гледането.
Трето - ех, този Харди. Наистина се оказа една позната като каза, че си правя Харди-маратон. Ами заслужава си. Тук Харди е тотално различен от предишното ми предложение (The Take). Но това е обяснимо - все пак е британец и нищо британско не му е чуждо, та така и таланта.
Четири - исторически достоверен или художествена измислица - като всеки съвременен човек и аз си задавам въпроса възможно ли е една жена да е влюбена, да даде обет за девственост и да го изпълни. Явно по онова време е било възможно. Нещо повече - над 40-годишно управление на Англия във възход се крепи именно върху този обет - кралицата е чиста и свята, непорочна. Със сигурност са били приятели с Робърт Дъдли и със сигурност кралицата е била самотна и нещастна жена. "Тежка е кралската корона" казват, вярно е! Всъщност кое, кога и защо се е случило в действителност, през тези 3 часа кино-време не ни интересува. Действието препуска схематично през годините и единственото, за което можем да мислим е емоционалното състояние на кралицата. Да, наистина прекрасно пресъздадени етапите от живота на една жена и жертвата, която е необходима за да управляваш една държава. Само можем да се учим.
Пет - музиката - не мога да изкажа очарованието си с букви. Тази музика просто трябва да се чуе. Не много дълъг саундтрак, но пък доста качествен. Влиза в моят топ 50 за филмова музика. Защо? две неща: първо наличието на определено българско звучене, разбира се изпълнено от български певици в Лондон. Второто, по-важно според мен, е смесването на музикални стилове. Изящно направено, в което всяка нота и всяка пауза са на мястото си, а всяка музикална фраза е в едно органично цяло с кадрите. За да бъда обективна или поне малко критична - странно е да гледаш английската кралица под звуците на български хор, включително с откъслечни български думи, умело замаскирани като музикални орнаменти.
Последно - препоръчвам този сериал за гледане веднага след The Tudors (2007). Правени са по различно време, от различен екип и с различна цел, разбира се, но смислово The Virgin Queen звучи като логично продължение на "любовните трепети на татко си Хенри", но без този размах и пищност в интериора. Всъщност колкото Хенри е показан развратен, толкова Елизабет е показана непорочна. Паралелът е доста интересен, но факт е - и двамата са еднакво страстно отдадени на Англия.
Приятно гледане!
Няма коментари:
Публикуване на коментар