Sense8 (2015- )

- You have seven other selves now. You can access each others knowledge, language, skills...
- I'm loosing my mind!
- No, it's just expanding.

Дълго след края на Sons of Anarchy не успявах да намеря сериал, който да ми хареса. Е, за мен е удоволствие да драсна няколко реда за Sense8, който Netflix пуснаха наведнъж в началото на юни. Истинско удоволствие е да се споделя, когато очаквани с нетърпение серии се окажат повече от това, което трейлърът е обещал. Още по-голямо удоволствие носи фактът, че след незнамколкодесетки фентъзи/ фантастични бози, които си се опитал да гледаш (с надежда, но само, за да се убедиш, че не стават), се окаже, че някой, някъде е създал история, с която опровергава усещането ти, че в научно-фантастичния жанр нищо ново и интересно не може да бъде създадено. Бих пила по повода, но все още няма обяд!

Second Life Reloaded, Станислава Чуринскиене

"Харесвам интернет. Не, обичам интернет. Той или тя е в краката ми. Това е един демократичен свят, в който всеки относително грамотен може да си пробва късмета и, рано или късно, той ще излезе според възможностите и потребностите."

Темата за т.нар. интернет емигранти ме привлече, защото е актуална в условията на увеличаващ се брой канали за комуникация. В някакъв момент от живота ми и аз съм била (а може би все още съм) интернет емигрант и имам нужда от някакво обяснение на феномена. По-привлекателно от това, обаче, беше името на Станислава Чуринскиене. След "От космоса с любов", в която се влюбих безвъзвратно, очаквах много и получих много. Ако сравня Космоса с диамант, то Second Life е по-скоро полускъпоценен камък. Не се нареди сред любимите ми книги, но всяка минута, отделена за четене на Чуринскиене си заслужава! 

District 9/ Сектор 9 (2009)

След близо 6 години най-сетне стигнах до "District 9". Признавам, беше със силен начален тласък от приятелка, която както винаги ме предизвика с анализа си. Започвам да си мисля, че знае твърде точно къде да ме ощипе. Тъй де, любопитството ми е всеизвестно и обичам да го гъделичкат! :) 

Допълнителен стимул беше Нийл Бломкамп. Оказа се, че е режисирал и "Елизиум"(2013) - много харесах филма, въпреки мрачните мисли за бъдещето на човечеството. Година по-късно все още го помня ясно - това е показателно. (Можете да прочетете тук по-подробно) Обърнах внимание на режисьора тази година заради излизането на екран на Chappie (2015), който също дава интересна заявка, но все още не съм изгледала и скоро няма да се случи. 

Щастие, Зюлфю Ливанели

Едно 17-годишно момиче, един 21-годишен мъж и един професор по социология тръгват да търсят дефиниция на думата щастие. Всъщност не. Историята е друга. В нея щастието е само дума. Дума, чиито граници Зюлфю Ливанели търси и очертава успешно и на много нива. Всички търсим щастието, нали?

Дивергенти - Фор, Вероника Рот

Днес денят е особен. 28-ми февруари. Събота. Слънчев и топъл. Пролетта напомня за себе си. В кабинета ми има две перални за гладене и още три за пускане (имам онзи гаден навик да разделям дрехите по цветове и материи), а за 100-те квадрата очакващи посещение от прахосмукачка и моп няма да говоря. За тях винаги по-подходящ е понеделникът.

Онзи ден, след поредната драматична история реших, че трябва рязко да завия към по-лековатите четива. За Дивергентите вече съм писала през април 2014 г. Тогава буквално ги глътнах за около 24 часа. И странното е, че въпреки всеобщата слабост на авторката (а някъде бих казала и слабоумие), ми харесаха. Филмът оцених, а след кратък преговор днес, отново оценявам като значително по-добър от книжния си оригинал. С почти изненада установих, че е дошло време да изгледаме и втората част от кино-сериала. Бях забравила. Напълно! 

Ние, лъжците, Емили Локхарт

Когато в тройнокритична седмица се събудиш в четвъртък, в 6 сутринта, напълно наспана и решиш да приключиш чудесна книга, още преди да си стигнала до кафемашината, нещата обикновено се объркват с отпиването на първата глътка кафе и не успяваш да се вместиш в плана си за деня.

Но пък да започнеш деня си с последните 50-60 страници от великолепна и изненадваща книга е едно от най-приятните неща, които могат да ти се случат. Поради тази причина малко преди полунощ, след изтощителен ден сядаш да пишеш т. нар. ревю с надеждата, че и други биха обърнали внимание на разказа за съдбата на Лъжците.