Дивергенти - Фор, Вероника Рот

Днес денят е особен. 28-ми февруари. Събота. Слънчев и топъл. Пролетта напомня за себе си. В кабинета ми има две перални за гладене и още три за пускане (имам онзи гаден навик да разделям дрехите по цветове и материи), а за 100-те квадрата очакващи посещение от прахосмукачка и моп няма да говоря. За тях винаги по-подходящ е понеделникът.

Онзи ден, след поредната драматична история реших, че трябва рязко да завия към по-лековатите четива. За Дивергентите вече съм писала през април 2014 г. Тогава буквално ги глътнах за около 24 часа. И странното е, че въпреки всеобщата слабост на авторката (а някъде бих казала и слабоумие), ми харесаха. Филмът оцених, а след кратък преговор днес, отново оценявам като значително по-добър от книжния си оригинал. С почти изненада установих, че е дошло време да изгледаме и втората част от кино-сериала. Бях забравила. Напълно! 

Дивергенти - трилогия, Вероника Рот

Преди няколко години се запознах и се потопих в историята на Катнис Евърдийн (Игрите на глада, Сюзън Колинс), в която се влюбих тотално и безусловно. От първата до последната буква. Преди няколко месеца (може би 6) с излизането на първите клипове и трейлър на филма Divergent (2014) се развълнувах при мисълта, че е възможно да се появи нова дистопия, която да запълни нуждата ми от разтърсващо четиво в този жанр. Даже през главата ми мина еретичния въпрос "Дали пък Трис няма да измести в сърцето ми Катнис?". За протокола трябва да отбележа, че харесвам твърде малко женски образи по принцип, затова винаги много се вълнувам пред възможността да се запозная със силен такъв.

Въпреки това и препоръките на приятелки със сходен литературен вкус дълго се колебаех дали да чета, или да не чета. Везните се наклониха в полза на четенето след като изгледах филма и се убедих, че това би могла да бъде една от любимите ми истории. От тогава изминаха две седмици, а аз се лутам между "хареса ми" и "не ми хареса" като един Хамлет.