Sense8 (2015- )

- You have seven other selves now. You can access each others knowledge, language, skills...
- I'm loosing my mind!
- No, it's just expanding.

Дълго след края на Sons of Anarchy не успявах да намеря сериал, който да ми хареса. Е, за мен е удоволствие да драсна няколко реда за Sense8, който Netflix пуснаха наведнъж в началото на юни. Истинско удоволствие е да се споделя, когато очаквани с нетърпение серии се окажат повече от това, което трейлърът е обещал. Още по-голямо удоволствие носи фактът, че след незнамколкодесетки фентъзи/ фантастични бози, които си се опитал да гледаш (с надежда, но само, за да се убедиш, че не стават), се окаже, че някой, някъде е създал история, с която опровергава усещането ти, че в научно-фантастичния жанр нищо ново и интересно не може да бъде създадено. Бих пила по повода, но все още няма обяд!

District 9/ Сектор 9 (2009)

След близо 6 години най-сетне стигнах до "District 9". Признавам, беше със силен начален тласък от приятелка, която както винаги ме предизвика с анализа си. Започвам да си мисля, че знае твърде точно къде да ме ощипе. Тъй де, любопитството ми е всеизвестно и обичам да го гъделичкат! :) 

Допълнителен стимул беше Нийл Бломкамп. Оказа се, че е режисирал и "Елизиум"(2013) - много харесах филма, въпреки мрачните мисли за бъдещето на човечеството. Година по-късно все още го помня ясно - това е показателно. (Можете да прочетете тук по-подробно) Обърнах внимание на режисьора тази година заради излизането на екран на Chappie (2015), който също дава интересна заявка, но все още не съм изгледала и скоро няма да се случи. 

Battlestar: Galactica/ Бойна звезда: Галактика (2004-2009)

Поне 6 години минаха откакто гледах първи епизод на мини-сериала "Бойна звезда: Галактика" от 2003 г., с който започва историята. Не го харесах. Ни най-малко. Давам си сметка, че тогава не съм го гледала внимателно. Действието ми се струваше разкъсано, а апокалиптичната мисъл за сайлоните ме караше да потръпвам от страх (колкото и глупаво да звучи). Останах си с откъслечно изгледани серии, които ми се струваха безсмислени.

Тъй като в последните месеци на 2013 г., след зацикляне над "Дюн" напълно изоставих научно-фантастичната тематика, преди няколко седмици почувствах остра нужда да се изстрелям сред звездите. Сега, ако бях в период на безработие вероятно щях да изгледам "Галактика" за 4 дни. За моя радост това не се случи и блаженно се наслаждавах на 4-те сезона около три седмици (сериите са едва 73 - мъка, мъка, мъка! За справка: най-тъпият от Старгейтовете е 10 сезона с общо 213 епизода). Имах време да ги преживея и да ги осмисля. Отдавна не бях изпадала в такава приятна безтегловност докато гледам монитора. Освен редовните предпочитания и страсти към героите, това е един от малкото сериали, към които нямам нито една забележка по отношение на сюжет, заснемане, режисура, диалози/монолози, актьори и пр. Това е един от малкото sci-fi сериали, за който на твърде малко места си казах "Тея па! Откъде им дойде тва в кухите тикви!" В него почти няма серии пълнеж - сещам се за 4 или 5 общо за всички сезони, но пък са си съвсем на място за отмора. Образите са плътни и всяка реплика, всеки жест имат значение за развитието.

Elysium / Елизиум (2013)

Напоследък през главата ми минават доста тъжни мисли свързани с развитието на човешкия род. Убедена съм, че не вървим към по-добро. Съвсем спонтанно реших, че ми се гледа нещо фантастично и след препоръка от мила приятелка - фен на фантастиката като мен, загледах Elysium (2013). Така и не дойде сгоден момент и подходящо настроение да го гледам на кино през 2013 г., но нещо ми подсказваше, че не трябва да го пропускам, а и отложеното удоволствие казват, че било хубаво нещо. За жалост историята с нищо не опроверга мрачните ми мисли за бъдещето на човешкия род. Технически - изключително напреднали, но нравствено сме показани също толкова пошли и грозни отвътре, колкото сме и сега.