Попаднах на "A Walk to Remember" (2002) преди много години, когато сигурно е бил сравнително нов филм. Историята е романтична, но и трагична, изпълнена с много надежда и вяра. Всеки път ми се плаче на този филм, защото любовта побеждава. Побеждава дори смъртта. По свой уникален начин, който аз не разбирам, този филм ме докосва. Всеки път.
Доста по - късно, разбрах, че този филм е само част от екранизациите по Никълъс Спаркс, които хич не са малко:
"Message in Bottle" 1999
"A Walk to Rememner" 2002
"The Notebook" 2004
"Nights in Rodanthe" 2008
"Dear John" 2010
"The Last Song" 2010
"The Lucky One" 2012
Гледала съм ги, а някои дори по няколко пъти. Признавам си, че нямам ясен спомен за "Нощи в Роданте", нямам и намерение да си го припомням. Сред тези екранизации се отличават "Писмо в бутилка", който е с интересен сюжет и "Тетрадката". Тъй като не бих могла, а и не искам да изхейтя порядъчно "Писмо"-то, ще се спра на "Тетрадката".
При споменаването на този филм започвам да чувствам сърбежи по тялото, които провокират твърде неприятен изказ, с който да опиша тази боза. Та той измести дори "Титаник" (1997) в сърцата на заклетите романтички. Добре, признавам, че историята е трогателна със своя завършек, но толкова. През цялото време гледайки го (тамън два пъти) се чудех къде да се дяна, за да е си счупя телевизора. Извинявам се, но повече от час едно уж умно момиче се чуди дали е влюбено приличен, но беден младеж, който от своя страна още невръстен изпада в почти самоубийствена депресия. Идеше ми да му бия два шамара на Райън Гослинг, защото се занимава с малката пикла. Но, не! Те живели дълго и щастливо. Аз не съм романтична, благодаря. Съжалявам, никаква романтика няма в това един мъж цял живот да се грижи за една жена, която не знае какво иска, а когато разбира - остарява и отново не знае нищо. Тук някой ще каже, че мечтата и стремежът ни за вечна любов е смисъла на филма, но... не! толкова ми е писнало от изтъкването на този филм като връх на романтиката, че... Задавам си и въпроса кога "Тетрадката" успя да замести неоспорими романтики като "Отнесени от вихъра", "Казабланка", "Закуска в Тифани", "Хубава жена" и т.н. С какво този филм го е заслужил?!?! Може би с кравешкия поглед на главната героиня?
Всъщност има едно нещо, с което "Тетрадката" се отличава, заедно с "Писмо в Бутилка" и "Нощи в Роданте" - актьорите, които правят филмите. Признавам - добри са. Другите екранизации залагат на красиви лица, за сметка на актьорски умения.
Истината за мен е, че в света на романтичните американски комедии вече са измислени толкова много плоски сюжети, изключително еднакви, без индивидуалност, че всяка по-различна минута хваща окото и се запомня. Ето тук ще призная, че историите на Никълъс Спаркс са една идея по-различни от масата изливащ се захарен памук. Имат някаква индивидуалност, която ги откроява без претенции за уникалност, обаче.
Всъщност се разрових надълбоко след като гледах "Dear John". Дали заради някакво моментно настроение или просто от любопитство спрямо главния женски образ на Савана, се захванах с издирването на книгата. Реших, че щом филмът е толкова приятен, би трябвало и книгата да е. Това по логиката, че книгите винаги са по-добри от филмите. Но не би! Твърде простоват изказ, липса на дълбочина, на сериозно развитие. "С дъх на канела" звучи фриволно и повърхностно, с изключително захарен привкус, прикрит зад уж сериозна психологическа драма. Разочаровах се. Все още не мога да проумея защо авторът е толкова издаван и харесван. Но вече не се стремя и да намеря отговор. Тази книга е изключително подходяща за сценарии на романтичен филм и нищо повече. За мен четенето беше загуба на време и пари и дървета, превърнати в хартия. Филмът ме удовлетворява напълно, вероятно не само мен.
Тъй като публикацията ми е провокирана от последния филм "The Lucky One" ще кажа и две думи за него. Клеширан е до последния си кадър, но с вплетени приятни сюжетни елементи и красиви сцени. Да си призная подейства ми добре, защото тамън приключих с "Homeland" (2011), който не е лек за гледане, а "Талисманът" е спокоен точно като за петъчна вечер. Мога много да го плюя, има за какво, обаче ми хареса като цяло, остави ме с приятно усещане и ще си го прибера в шкафа с филмите за релакс, при които няма нужда да мислиш докато гледаш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар