"Blood Diamond" |
Гледала съм го веднъж или два пъти. Чак сега осъзнах, че Лео и Кейт Уинслет за втори път са екранна двойка - 10 години, след като Титаник потъна, а аз изобщо не съм се замислила над този факт. Сякаш Джак и Роуз никога не са съществували. Истерията около касовите филми винаги ме е побърквала и отблъсквала. Гледах Титаник точно веднъж на кино, доста години след истерията по него и ВСЕ ОЩЕ в киносалона имаше РЕВЯЩИ индивиди от женски пол, на които си спомням, че се смях с глас. Момичета, надявам се, вече сте осъзнали, че Леонардо ДиКаприо все още е жив и здрав - умря само на филм.
Говоря за драмата, защото нещото, което обичам в ДиКаприо е начинът, по който тя се изписва на лицето му. В определени моменти от лигаво русоляво момченце (въпреки всичките си 38 години) Лео се превръща в параноичния Хауърд Хюз, мрачния Амстердам Валон, несериозния Дани Арчър или пък виждаме героя Роджър Ферис...
Не е нъзможно, а и е ненужно да говоря за всеки отделен филм, защото са добре известни на киноманите. Мисля също, че са и добре оценени.
"Gangs of New York" |
Много дълги години си мислех, че той ще си остане само с "What's Eating Gilbert Grape" (1993), но към днешна дата очаквам "The Great Gatsby" с голямо нетърпение. Очаквам го и заради Баз Лурман.
Заключение: Леонардо ДиКаприо не успя да потъне с Титаник (поне в моето сърце) заради "Бандите на Ню Йорк", "Хвани ме, ако можеш", "Авиаторът", "Кървав диамант", "Злакобен остров", "Генезис" и всички онези моменти, в които е успявал да се слее с образите си, доставяйки на зрителя удоволствие от филма.
"Inception" |
Няма коментари:
Публикуване на коментар